Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Колко вярно! — съгласи се Мусаши.
— Коецу казваше, че да видиш добра сабя значи да видиш свещената светлина, духа на мира и спокойствието в страната. Той мразеше да се докосва до лоши саби. Дори само от близостта на някоя такава му прилошаваше.
— Разбирам. Да не би да казвате, че сте доловили в моята сабя нещо лошо?
— Не, ни най-малко. Просто се чувствах малко потиснат. Откакто дойдох в Едо, съм работил над доста оръжия, обаче никой от притежателите им изглежда не се и догаждаше за истинското значение на една сабя. Понякога се съмнявам дали имат души, които да бъдат лъскани. Грижа ги е само как да разрежат някого на части или да му разцепят главата — с все шлема. Толкова е почнало да ми дотяга. Ето защо преди няколко дни окачих нова табела. Обаче, струва ми се, и това изглежда остава без големи последствия.
— А нали и аз дойдох да моля за същото? Разбирам как се чувствате.
— Е, това е началото. С вас нещата може да излязат малко по-различни. Обаче честно казано, когато видях това ваше острие, бях поразен. Всички тези грапавини и петна — петна, останали от човешка плът. Помислих си, че сте просто още някой безразсъден ронин, горд от себе си заради това, че е извършил сума безсмислени убийства.
Мусаши наведе глава. Това бе гласът на Коецу, излизащ от устата на Косуке.
— Благодарен съм ви за този урок — каза той. — Нося сабя от момче, но никога всъщност не съм се замислял достатъчно за духа, който обитава в нея. В бъдеще внимателно ще помня това, което казахте.
Косуке доби извънредно облекчен вид.
— В такъв случай ще излъскам сабята ви. Или по-скоро трябва да кажа, че смятам за чест за едного от моя занаят, че може да излъска душата на самурай като вас.
Здрачът се бе сгъстил и лампите — запалени. Мусаши реши, че е време да си тръгва.
— Почакайте — каза Косуке. — Имате ли друга сабя, която да носите, докато работя над тази?
— Не — имам само една дълга сабя.
— В такъв случай, защо не си изберете някоя да я замести? Никоя от сабите, които имам сега тук, боя се, не е особено добра, но елате да погледнете.
Той заведе Мусаши в задната стая, където извади от един скрин няколко саби и ги подреди на татамито.
— Може да вземете една от тези.
Въпреки скромното заявление на майстора, всички оръжия бяха с отлично качество. Мусаши трудно успя да направи избор сред това зашеметяващо разнообразие, но накрая се спря на една и веднага се влюби в нея. Дори само като я държеше в ръцете си, усещаше всеотдайността на онзи, който я е направил. Щом изтегли острието от ножницата, впечатлението му се потвърди — това наистина бе блестящ образец на майсторство, навярно от времето на Йошино през четиринадесето столетие. Макар мъчен от съмнението, че това оръжие е прекалено изискано за него, веднъж поднесъл го към светлината, той усети в ръцете си нежелание да го пуснат.
— Може ли да взема тази? — попита.
Не успя да добави думите „на заем“.
— Имате око на познавач — отбеляза Косуке, докато прибираше останалите саби.
За първи път в своя живот Мусаши бе обзет от алчност. Знаеше, че е безполезно веднага да отваря дума да купи сабята — цената далеч щеше да надхвърля неговите възможности. Но не успя да се сдържи.
— Не вярвам да имате намерение да продавате тази сабя, нали? — запита той.
— Защо не?
— Колко ще поискате за нея?
— Ще ви я отстъпя за толкова, за колкото я купих.
— И колко беше това?
— Двайсет златни монети.
Почти невъобразима за Мусаши сума.
— По-добре да ви я върна — каза той колебливо.
— Защо? — попита с озадачен вид Косуке. — Ще ви я заема, за колкото време пожелаете. Хайде, вземете я.
— Не — от това ще се почувствам дори по-зле. Достатъчно е, че сега така много я искам. Ако известно време я нося, мъчение за мен ще е да се разделя с нея.
— Наистина толкова ли се привързахте към това оръжие? — Косуке погледна сабята, после Мусаши. — Добре тогава, ще ви я дам като невеста, така да се каже. Обаче очаквам в замяна достоен подарък.
Мусаши съвсем се стресна — нямаше нищо, което да предложи.