Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Харизматични тирани имаш предвид — изсумтя брат Гроб. — Всъщност те наистина се появяват от време на време, горят ярко и гибелно и също така бързо биват отхвърляни. Такива индивиди сред хората са неизбежно самопокварени и при все че може да оформят историята, това оформяне най-често е породено от страстта на въпросния тиран към унищожение. Брат Възвишеност, възможно е да сме изправени пред такава личност, която стои зад всичко това. Но важно ли е в крайна сметка? И не гарантира ли тъкмо тази необуздана амбиция края на глупака? Бих вметнал, с немалка доза насмешка, че ние сега представляваме доказателството за тази фатална самонадеяност от страна на въпросния тиран. — Обърна се към сестра Свобода. — Не потвърди ли ти, че северната заплаха е твърде далечна? Това грандиозно осъществяване на координирани нашествия всъщност се провали.
— Възможно е да е както твърдиш — отстъпи брат Възвишеност. — Но ако очите ни ни лъжат? Ако това, което виждаме, всъщност се окаже точно каквото противникът ни иска да видим?
— Тук си твърде великодушен в преценката си за врага — увери го сестра Свобода. — Това е провал в разчета на времето, може би ускорен от факта, че засякохме заплахата от запад почти в мига, в който излязоха от Стъклената пустиня, и вече сме в идеална позиция да ги ударим без забавяне.
— Приемам мъдростта в думите ти, сестро.
— Няма да те укоря, братко, за това, че се вслушваш в инстинктите си. Въпреки че, както знаем, ако бъдат оставени необуздани, инстинктите имат навика да подбуждат паника — след като са извън контрола на интелекта, преди всичко, то пътят им към страха е най-кратък.
Тримата Форкрул Ассаил замълчаха, всеки потънал в собствените си мисли.
А след това сестра Свобода заяви:
— Ще се опитам да заробя войниците, които се изправят срещу нас. Може да се окажат полезни.
— Но не и стоте, които аз ще ударя — каза брат Гроб.
— Тях не — съгласи се тя. — Убий ги всички, братко.
Бен Адефон Делат дръпна юздите толкова силно, че копитата на коня му се хлъзнаха по сухата трева.
Калам изруга, обърна коня си и животното се олюля под него от изтощение. Изгледа с яд приятеля си.
— Сега пък какво, Бързак?
Но чародеят вдигна ръка и поклати мълчаливо глава.
Калам се отпусна в седлото, разкърши схванатия си гръб и се огледа, но не видя нищо освен пуста, осеяна с ниски хълмове равнина. Зеленикавият блясък от нефритените резки в небето придаваше болезнен вид на света, но той вече бе започнал да свиква с това.
— Остави адюнктата — каза Бързия Бен.
Калам го изгледа стъписано.
— Какво? Брат й…
— Знам… Мислиш ли, че беше лесно? Усетих отдръпването им един от друг. Мислих за това цяла сутрин. Знам защо Гъноуз иска да я намерим — знам защо ни изпрати напред. Но не е добре, Калам. Съжалявам. Не е добре.
Убиецът го изгледа втрещено, след това се изплю, за да махне вкуса на пепел от устата си.
— Тя действа сама значи.
— Да. Неин избор.
— А, без тия, Бързак. Това е твой избор!
— Тя ме принуди, проклет да си!
— Как? Какво е направила? Какво е всичко това с отдръпването им? Какво в името на Гуглата изобщо означава това?
Конят на Бързия Бен трябваше да е прихванал нещо от вълнението на ездача си, защото се задърпа плашливо под него и той с усилие го обузда. Животното заотстъпва в полукръг и магьосникът изруга тихо.
— Слушай. Той вече не е с нея. Тя сама направи жертвата — как според теб мога изобщо да го знам? Калам, тя предаде меча си.
Калам го зяпна.
— Какво?!
— Но го усещам — онзи меч. Той е празното пред очите ми. Точно там трябва да отидем.
— Значи тя загива, нали? Просто така?
Бързия Бен потърка лицето си.
— Не. Прекалихме с това — всички ние. От самото начало.
— Пак почваш с шибаните гатанки.
— С подценяването й! Почти от проклетия първи ден, откакто се озовах с Ловците на кости, слушах как всички я одумваме, всяка стъпка, която предприемеше. Гуглата знае, и аз не останах настрана. Но не бях само аз, нали? Офицерите й. Десантчиците. Шибаният лагерен готвач… какво ми каза ти преди малко? За онзи момент в Твърдината на Мок, когато те помолила да я спасиш? Каза, че си го направил, защото просто те помолила, без никакви причини или обяснения. Просто взела, че те помолила, Калам. Трудно ли беше да кажеш „да“? Кажи ми истината.