Сакатият бог

Мълча дълго след тази реч. Отчасти му се искаше да не повярва на нито една дума, искаше му се да я нарече лъжкиня и дори егоистка. Но… какъв личен интерес можеше да има във всичко това? Поставяше го да командва центъра — вероятно срещу тежка пехота — сред малазански войници, които го презираха. Беше спасила живота му само за да го захвърли сега — и как в това изобщо можеше да има някаква логика?

— Адюнкта, очаквате ли да ви благодаря?

— Единственото очакване, което е от някаква важност, Юмрук, засяга командването на центъра по най-добрия възможен начин.

— Няма да ми се подчинят.

— Ще се подчинят.

— Защо?

— Защото няма да има никой друг.

„Никой друг?!“

— Къде ще сте вие, адюнкта?

— Ще се противопоставям на Форкрул Ассаил и тяхната магия. Ще се боря със силата на волята им. Ще им преча да стигнат до моите войници.

— Ни вие вече не разполагате с проклетия си меч!

— Носенето на такова оръжие има остатъчно въздействие, Юмрук. Все едно, това не е ваша грижа.

— Освен ако не се провалите. Когато се провалите.

— Дори и тогава, Юмрук.

Той присви очи.

— Това може да се получи само ако ги отнесете с вас. Това ли е планът, адюнкта? Една последна жертва за армия, която дори не ви обича? Която не иска да е тук? Която дори не знае за какво трябва да се бие? А после очаквате от мен и от другите Юмруци да ги задържим на място? Когато умрете?

Тя кривна глава.

— Сам си противоречиш.

Блистиг махна презрително, сякаш посичаше въздуха.

Тавори като че ли леко трепна, но тонът, с който изрече следващите думи, опроверга впечатлението му.

— Поддържай права линия с фланговете, Юмрук.

— Ще ни насекат на парчета.

Тя се обърна и посегна за кожените си ръкавици.

— В такъв случай, Юмрук, постарайте се да умрете бавно.

Той излезе, без да си прави труд да отдава чест.

„Три осуетени опита за покушение върху живота ми? Корумпиран Нокът?“

„Тогава кой ги е осуетил?“