Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Тайните на елита
Тайните на елита - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайните на елита

Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:

Добрите момчета отиват при Бога, лошите си ходят навсякъде. Показен разстрел насред елитен комплекс край Москва. Жертвите са бивш генерал от КГБ, неприлично богат бизнесмен и суперзвезда на руската поп сцена. Но кой от тях все пак е бил истинската мишена? Разследването води до мрежа за тотален електронен шпионаж. Със случая се заемат частната детективска агенция „Глория“ и следователят по особено важни дела от Главна прокуратура А. Б. Турецки. Този път наистина са попаднали в десетката: следващата мишена на килъра е самият Турецки…
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 133
Перейти на страницу:

— Но защо решихте, че му слага подслушвателно устройство? Може да е бил някой от познатите на Минчев, просто да се е забавлявал, да се е шегувал по телефона?

— Да бе! И във входа някой на шега се закачи за кабелите, нали познавам добре нашата апаратура. Но най-важното е: изтървахме мръсника. Казват, че се бил застрелял. А заграбеното народно богатство, а нашите тайни?! Ето за какво трябва да се пише, да се тръби… Идвайте по-често, младежо, такъв материал ще ви дам!

Голованов никак не се съмняваше в това. Докато слизаше по стълбите, непрекъснато си повтаряше: „Ех, дядка, бива си те!“. И упорито се набиваше още една парадоксална мисъл: „Няма да изчезне в Русия доносничеството. То просто е в кръвта. Но може и за хубаво да е?“.

Оперативният служител Владимиров.

23 юни

От прокуратурата Владимиров тръгна право за Покровско-Глебово, но не защото Тур нареди, а преди всичко защото искаше лично да се увери в някои неща.

Отчитайки се пред Тур за свършената работа, той не спомена кое го смущава най-много в показанията на охраната. Дори да предположим възможното незабелязано проникване на форд с автомат на борда в територията на комплекса, как е могло да стане така, че никой да не скочи да изяснява чия е колата? Охраната го обяснява с недоглеждане, с престъпната си небрежност: „Толкова работа, толкова е трудно да се проследи всичко.“ Наистина бяха разстроени, наистина бяха смутени. Това някак не се връзваше с нивото на подготовката им, обмислените мерки за сигурност, точните длъжностни ангажименти и детайлни инструкции по отработка на различни извънредни ситуации.

Първия ден Владимиров се разкъсваше между десетки места, но старанията му не донесоха никакъв резултат. Може би е пропуснат моментът. Те сигурно са успели да обсъдят произшествието и да се уточнят за съгласувани отговори. Но сега той има повече време и всъщност няма надежда да намери нишката на друго място, а главното е — вчера успя да изясни едно друго и сега възнамерява да притисне охраната както трябва.

Отначало Владимиров реши да поговори с началника на служба „Охрана“ Григорий Белов, а след това, ако Белов отстоява предишните си показания, ще поговори и с пазачите, дежурили през нощта и сутринта в деня на убийството.

На началника на служба „Охрана“ дори се полагаше кабинет. Наистина размерът му (приблизително три на два метра) рязко се различаваше от просторните холове и стаи на стопаните в „имението“. В кабинета нямаше дори прозорец, по-голямата част от пространството беше заета от огромен сейф и маса. Освен тях тук можеха да се поберат два стола и двама не дебели човека. Белов седна на единия стол до масата, предложи с жест на Владимиров да седне на свободния и заяви, сякаш се извиняваше:

— За двама е малко тясно, но нали искахте да поговорим насаме и така, че никой да не ни безпокои… — При това той недвусмислено погледна часовника си, явно даваше да се разбере, че е готов да помага на следствието, но няма никакво време.

— Няма да ви бавя — успокои го капитанът. — Нека веднага да започнем с конкретните въпроси. Често ли спират коли нощем край блоковете?

— Ако и шофьорът, и пътниците планират да оставят колата за дълго, трябва да я паркират в подземния паркинг — изломоти Белов, сякаш цитираше по памет правилника с местните закони.

— Тоест не се спират коли?

— Ако говорим за едно и също, то не си спомням такъв случай през времето, откогато съм тук, но мога да отговоря точно само ако погледна в дневника за дежурствата.

— Но ако все пак е спряна някоя кола, какво трябва да предприеме дежурният?

— Да постави знак и да отбележи часа, да свери номера в списъка с номерата на колите на жителите от комплекса. Ако не съвпадат — да провери дали не е имало предупреждение за пристигането и спирането на колата.

— Какъв е този знак?

— Кръгче с кръстче, нещо като знака „Спирането забранено“.

— Това за зашифроване на дневника ли се използва?

— Използването на знака служи да се съкрати времето за попълване и увеличава четливостта, което е важно при предаването на смяната.

— Правилно ли ви разбрах? Знакът се поставя при всички случаи или ако е спряна неизвестна кола?

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)