Войните ги започват неудачниците [bg]

— Няма да се задържам. — Без да му обръща внимание, майорът откровено се оглеждаше. — Майор Корнилов, криминална полиция.

Той с привичен жест извади значката си от джоба и небрежно я размаха под носа на червенокосия.

— Франц де Гир, началник на охраната.

— Чужденец? — поинтересува се майорът.

— Баща ми беше чужденец, аз съм руснак, — съобщи де Гир с ясно изразен макленбургски акцент. — Между другото, вече казах на помощниците ви, че знам много малко. Учудването, което предизвика у мен тази хулиганска проява, е трудно да се опише с думи.

— А вие се опитайте, — промърмори Корнилов.

— Четири КАМАЗ-а, — премина на делови тон де Гир, — разбиха вратите ни. От тях изскочиха някакви хора, крещяха нещо за буржоазии и за революции и бързо избягаха на някъде. Охраната се опита да ги хване, но не успя. След това проверихме дворчето, но не намерихме никого. А след това дойдоха вашите и започнаха да стоят тук. Извинете ме за несвързаните думи, развълнуван съм.

Корнилов с разбиране поклати глава.

— Свидетели твърдят, че е имало стрелба, — обясни той. — Затова дойдохме.

— Сериозно? — плесна с ръце де Гир. — Къде?

— Някъде тук — Полицаят извади поредната цигара от кутията и описа с нея няколко сложни кръга във въздуха. — Във вашето дворче.

— Какво говорите, — де Гир откровено неразбиращо погледна майора. — Не съм чул.

— Добре, — неочаквано миролюбиво пророни Корнилов. — Утре ще дойдем и ще вземем показания от охранителите, които са били тук по време на инцидента. Впрочем, някой да е пострадал?

— Никой, — отговори де Гир. — Успели са да се скрият.

— Имате добра охрана, — похвали го Корнилов.

— Отлична, — съгласи се де Гир. — Тръгвате ли си?

Последните думи той произнесе към гърбовете на отдалечаващите се полицаи.

— До утре, — без да се обръща, подхвърли Корнилов.

Полицаите излязоха на булеварда.

— Е, какво ще кажете, патрон? — полюбопитства лейтенантът.

— Той е ранен, — изръмжа майорът.

— Какво?

— Ех, ти, — усмихна се Корнилов, — детектив. Наистина ли не забеляза как си държи дясната ръка?

Владик наведе глава засрамено:

— Аз…

— Не се разстройвай, — ободри го майорът, — с времето ще се научиш. Утре ще се заемеш с тази сграда и с тази фирма. Искам да знам всичко за тях.

— Тъй вярно, — унило отговори Васкин и веднага добави: — Хеликоптера ще гледате ли?

— Хеликоптер?! — учуди се майорът. — Истински?

— Ъ-хъ, — потвърди Владик, — само че разбит.

Те се приближиха до мястото на катастрофата.

— Съвсем истински. — Корнилов без ентусиазъм ритна с крак някаква отломка.

— Свидетелите твърдят, — продължи Васкин, — че по време на престрелката той е кръжил над сградата, след това се е приземил на покрива, след това е излетял, и тогава са го свалили с ракета.