Зодия убиец [bg]

— Да, не ме познавате. Но сте познавали нея. — Извади фотографията на Елизабет Конър от моргата и я постави на бара пред мъжа.

— О, по дяволите! — Старецът вдигна длан към устата си и машинално погледна към празните чаши пред него. — Франк — повика той бармана, — още едно.

Барманът вдигна вежди изненадано, но наля още една чаша.

— Вие я познавахте — повтори Фин. Отблизо мъжът изглеждаше по-млад. Вероятно беше на седемдесет и няколко години.

— Ви го казвате. — Мъжът погледна фотографията. — Франк, готов ли си? — извика.

Барманът се приближи и постави чашата пред стареца с думите:

— Дължиш ми четири долара, Джак.

Старецът погледна измъчено, но Козловски го изпревари и хвърли петачка, преди да са прозвучали нецензурни думи. Старецът се обърна към него и го погледна.

— Безкрайно съм признателен — каза. После взе чашата, спря се и леко я наклони към снимката, сякаш вдигна наздравица с убитата.

— Това не е въпрос — продължи Фин. — Искам да го чуя от устата ви.

Мъжът наведе глава и въздъхна.

— Добре де, познавах я. Не съм го сторил аз, ако намеквате за това. Дори не знаех, че е била… Не знаех, докато не ми показахте снимката.

— Как се казвате?

Мъжът направи физиономия и като че щеше да откаже да отговори на въпроса, но един бърз поглед към Козловски го накара да промени намерението си:

— Хауланд. Джак Хауланд.

— От колко време я познавахте? Колко време имахте връзка с нея?

— Кои сте вие и защо се интересувате?

— Аз съм й син.

Старецът се обърна към него и за първи път го погледна отблизо.

— Връзката ми с нея не беше толкова дълга, че да съм ти баща — отвърна и отпи от чашата с бира.

— Представи си какво облекчение е за мен. От колко време я познаваше? — продължи Фин.

Мъжът сви рамене.

— Със сигурност от дълго време. По-голямата част от живота ми.

— Каква беше тя?

— Тя беше като буре с барут. Поне като по-млада, по времето, когато се запознахме. Както казах, това беше много отдавна. По онова време в мен имаше живот. Няма да повярваш, като ме гледаш в момента. Имах жени, имах жени. Имах всичко, което си поисках.

— Какво стана?

— Сделки с имоти. Направих няколко несполучливи дори преди ситуацията наистина да се сговни. Пасивите ми надвишиха наличните ми капитали и когато пазарът се срина, повлече и мен. Излязох с достатъчно пари да преживявам, ако наричаш това живот.

— Как се запозна с майка ми?

— И двамата израснахме в Дорчестър. Две деца от един квартал. Но аз бях по-голям и първи поех инициативата. Тя пък търсеше начин да отиде някъде другаде.