Зодия убиец [bg]

— Как е малкото ви име?

— Детектив.

— Да не би да издавате държавна тайна?

— Закари.

Макдугъл кимна.

— Знаех си, че името ми е познато. Вие сте ченгето, убило партньора си. Мамка му, радвам се да се запознаем. — Той се усмихна и протегна ръка.

Лонг не пое ръката му.

— Искам да ми кажете и да ми дадете всичко, което знаете или имате като информация за госпожица Конър — настоя детективът. — Цялото й трудово досие, служебната й кореспонденция. Абсолютно всичко.

— Ще наредя на Джанис да събере исканите от вас документи при първа възможност — отвърна Макдугъл. — Нещо конкретно ли търсите?

— Да. Търся конкретно да разбера кой я е убил и защо.

— Предполагам това внася яснота.

— Какво е участието на Джоуи Слейд в компанията — попита Лонг.

— По-внимателно, детектив — отвърна Макдугъл. В тона му се прокрадна заплаха, макар той все още да се усмихваше. — Във ваш интерес е да не повдигате тази тема.

— В търговския регистър е посочен като един от собствениците. Има ли някаква причина, ако разбера какъв е делът му, да го ядосам с нещо?

Усмивката на лицето на Макдугъл изчезна.

— Познавам ви, детектив, и знам кой сте. Вие сте от онези, които по-скоро биха защитили принципите си и бихте застреляли партньора си, отколкото да кривнете от правия път. Възхищавам ви се. Възхищавам се и на Дон Кихот, но вятърните мелници всеки път го побеждават.

— Ще задам въпроса си отново. Каква е ролята на Джоуи Слейд в тази компания?

Макдугъл сведе поглед. След секундно размишление отвърна:

— Господин Слейд е инвеститор в тази компания. По силата на закона той е скрит съдружник във всичките търговски сделки.

— И е поверил представителството и управлението на вас?

— Така е. Аз съм надежден съдружник и на мен може да се разчита.

— Той има ли кабинет тук?

— Не. Дори не знам дали изобщо е стъпвал в тази сграда. Само аз и Джанис работим тук. Останалото е склад. Както казах, той е скрит съдружник.

— Ами Елизабет Конър?

— Какво за нея? Тя е мъртва.

— Тя идвала ли е тук?

— Откъде да знам? Аз не познавам всички хора, които работят тук. Никога не съм се срещал с тази жена, така че дори духът й да влезе в този момент в стаята, няма да я позная.

— И дори не сте разговаряли с нея по телефона?

— Не, защо?

— Само питам. — Лонг извади от джоба мобилния си телефон и копие от телефонната разпечатка на Елизабет Конър, след което набра маркирания номер.

— Какво правите? — попита Макдугъл.

— Проверявам нещо.

Телефонът на бюрото на Макдугъл иззвъня. Той погледна към апарата, после отново към Лонг. На второто позвъняване Джанис вдигна от приемната.