Грозните [bg]

— Разбира се, че и сърф. Това е нищо за тези подлеци и негодници. А какво се канеше да яде Шай през това време, как мислиш?

— Имаше пакети с храна. Дехидратирана.

— Като тази ли? — Д-р Кейбъл измъкна един сребрист пакет.

— Да. Имаше достатъчно за четири седмици. — Толи си пое дълбоко въздух. — Или за две седмици, ако бях тръгнала с нея. Предостатъчно, както каза.

— За две седмици? Значи не е чак толкова далече. — Д-р Кейбъл измъкна една черна раница иззад бюрото и започна да прехвърля съдържанието на куфарчето в нея. — Няма как да не успееш.

— Да успея ли? В какво да успея?

— По време на пътуването. До Мъглата.

— Аз?!

— Толи, само ти би могла да разгадаеш тези указания.

— Вече ви казах — не разбирам какво означават.

— Но ще разбереш, когато тръгнеш на път. Особено ако си… добре мотивирана.

— Но аз вече ви казах всичко, което искахте да знаете. Дадох ви и бележката. Вие ми обещахте!

Д-р Кейбъл поклати глава.

— Обещах ти, че няма да станеш красива, докато не дадеш най-доброто от себе си, Толи. А не се съмнявам, че тази задача е в твоите възможности.

— Но защо точно аз?

— Слушай ме внимателно, Толи. Нали не мислиш, че сега за първи път научаваме за този Давид? Или пък за Мъглата? Или че за първи път попадаме на някакви надраскани указания как се стига до там?

Толи потрепери от острия като бръснач глас и се извърна, за да се спаси от гнева на жестоката жена.

— Не знам.

— Виждали сме всичко това и преди. Но колкото и да опитвахме, не открихме нищо. Наистина всичко е мъгла.

Буцата отново заседна в гърлото на Толи.

— Тогава как аз бих могла да открия нещо?

Д-р Кейбъл придърпа копието от бележката към себе си.

— Този последен ред, в който се говори за лисата глава, несъмнено определя място за среща. Ще отидеш там и ще чакаш. Рано или късно те ще дойдат да те вземат. Ако пратя автолет с извънредни, твоите приятелчета могат да станат подозрителни.

— Значи искате да отида там сама?

Д-р Кейбъл се пое дълбоко дъх и я погледна с погнуса.

— Не е чак толкова сложно, Толи. Просто си променила решението си. И си избягала, следвайки приятелката си Шай. Още един грозен, освободил се от тиранията на красотата.

Толи погледна жестокото лице, но то беше размазано заради сълзите в очите й.

— И после какво?

Д-р Кейбъл измъкна още един предмет от куфарчето пред себе си — огърлица с медальон във формата на сърце на нея. Тя стисна сърцето отстрани и то с щракване се отвори.

— Погледни вътре.

Толи вдиша сърцето към очите си.

— Нищо не виждам… Ей!

Медальонът беше светнал, ослепявайки я за миг. После издаде слабо пиукане.

— Следачът вече реагира единствено на твоя ирисов отпечатък, Толи. Щом се задейства, ние ще сме там до няколко часа. Придвижваме се доста бързо. — Кейбъл остави медальона на бюрото. — Но не го активирай, докато не си сигурна, че си в Мъглата. Ще ни е необходимо време, за да се ориентираме. А не искам да се окажем на грешно място, Толи.