Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Продавачът се ухили и се видяха гнилите му зъби.

— Кой?

Без да обръща внимание на намръщения Агесандър, Квинт посочи роба, който беше огледал.

Латинецът го погледна дяволито.

— Какво ще кажеш да ти го предложа за сто и четирийсет дидрахми?

Квинт махна пренебрежително с ръка.

— Сто.

Лицето на продавача стана сурово.

— Трябва да си изкарвам хляба — изръмжа той. — Сто и трийсет. Това е последното ми предложение.

— Мога да добавя още десет дидрахми, но не повече — отвърна Квинт.

Продавачът тръсна решително глава.

Квинт се окуражи от доволния поглед на Агесандър и каза рязко:

— Сто двайсет и пет.

Агесандър се наведе към него и промърмори кисело:

— Нямам толкова пари.

— Тогава ще продам мечата кожа. Струва най-малко двайсет и пет дидрахми — отвърна Квинт. Идеята му беше да я използва за постелка на леглото си, но спечелването на тази ситуация беше на първо място.

— Съгласен — каза продавачът.

Пръстите на Агесандър се свиха около кесията.

— Дай му я — нареди Квинт. Сицилианецът не реагира и това го ядоса. — Аз съм господарят. Прави каквото ти казвам!

Агесандър с неохота се подчини.

Малката победа достави на Квинт безкрайно удоволствие.

— Това са сто. Моят човек ще донесе останалите по-късно.

Продавачът отвори уста да протестира.

— Баща ми е Гай Фабриций, конник — изръмжа Квинт. — Доплащането ще бъде направено преди залез-слънце.

Продавачът тутакси отстъпи назад.

— Разбира се, разбира се. — Свали връзката ключове от колана си и посегна към желязната халка на врата на картагенеца. Чу се тихо изщракване и освободеният роб залитна напред.

Аврелия го погледна чак сега. Никога не беше виждала по-красив младеж. Сърцето ѝ се разтуптя при вида на голата му плът.

Замаяното изражение на картагенеца показваше, че не схваща какво точно се случва. Едва когато другарят му промърмори настоятелно нещо, робът сякаш дойде на себе си. Очите му се напълниха със сълзи и той се обърна към Квинт.

— Моля те, купи и приятеля ми — каза той на чист латински.

„Прав бях“, тържествуващо си помисли Квинт.

— Знаеш латински.

— Да.

Агесандър погледна намусено, но братът и сестрата не му обърнаха внимание.

— Как така? — попита Аврелия.

— Баща ми настояваше да го науча. Както и гръцки.

Аврелия бе очарована, а Квинт изключително доволен. Беше направил добър избор.

— Как се казваш?

— Ханон — отвърна картагенецът и посочи другаря си. — Това е Суниатон. Най-добрият ми приятел.

— Защо не отговори на въпроса на надзирателя?

Ханон го погледна право в очите.

— Ти би ли го направил?

Квинт беше поразен от прямотата му.