![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Ами… май не.
Окураженият Ханон се обърна към Аврелия.
— Купете и двама ни, умолявам ви. Иначе приятелят ми може да бъде продаден като гладиатор.
Квинт и Аврелия се спогледаха изненадано. Това не беше някакъв селяк от далечна страна. Ханон явно беше образован и от добро семейство. Както и приятелят му. Чувството беше странно и смущаващо.
— Трябва ни само един роб. Не двама. — Гласът на Агесандър рязко ги върна в реалността.
— Сигурен съм, че можем да стигнем до някакво споразумение — угоднически каза продавачът. — Между другото, казвам се Солин.
— Не, не можем — озъби му се сицилианецът, за да го накара да си затвори устата. После се обърна към Квинт. — Последното, от което се нуждае стопанството, е още едно гърло за хранене. Баща ти вече иска да знае защо разходите ни са толкова големи. По-добре да не пилеем още от парите му, нали така?
На Квинт му се искаше да възрази, но Агесандър беше прав. Трябваше им само един роб. Той погледна безпомощно Аврелия. Нейното слабо и тъжно повдигане на рамене му каза, че споделя чувствата му.
— Нищо не мога да направя — каза той на Ханон.
Доволната усмивка на лицето на Агесандър остана незабелязана за всички, освен за картагенеца.
Двамата роби се погледнаха дълго и прочувствено.
— Нека боговете бдят над пътя ти — каза Ханон на приятеля си. — Бъди силен. Ще се моля всеки ден за теб.
Брадичката на Суниатон трепереше.
— Ако случайно се върнеш у дома, кажи на баща ми, че съжалявам — тихо каза той. — Помоли го за прошка.
— Кълна се — задавено отвърна Ханон. — И той ще ти я даде, можеш да си сигурен в това.
Квинт и Аврелия не знаеха картагенски, но нямаше как да не разберат преливащите емоции между двамата. Квинт хвана сестра си за ръката и каза:
— Хайде. Не можем да купим всички роби на пазара. — И я поведе, без да поглежда назад към Суниатон.
Агесандър изчака двамата да се отдалечат и прошепна злобно на картагенски в ухото на Ханон:
— Никога не бих купил гуга, ако изборът зависеше от мен. Но сега двамата с теб ще си прекараме приятно в стопанството. И не си и помисляй, че можеш да избягаш. Виждаш ли онези типове там?
Ханон погледна групата небръснати грубо облечени мъже на известно разстояние от тях. Всички бяха въоръжени и ги наблюдаваха като ястреби.
— Те са фугитиварии — обясни Агесандър. — За подходящата цена ще намерят всеки. И ще го върнат жив или мъртъв. Със или без топки. Дори на малки парченца. Разбра ли ме?
— Да. — В стомаха на Ханон сякаш се беше образувала оловна топка от ужас.
— Добре. Значи се разбираме. — Сицилианецът се ухили. — След мен. — И тръгна след Квинт и Аврелия.
Ханон се обърна за последен път към Суниатон. Имаше чувството, че сърцето му се къса. Болеше го дори да диша. Каквато и да беше неговата съдба, тази на Суни със сигурност щеше да е по-лоша.
— Не можеш да ми помогнеш — каза Суниатон. Странно, но лицето му беше спокойно. — Върви.
Горещите сълзи най-сетне размазаха всичко пред Ханон. Той се обърна и се запрепъва напред.
V.
Малх
Картаген
Малх закуси и излезе. Бостар вече беше заминал за Иберия, но Сафон още беше тук. Той обаче прекарваше повечето време в квартирата си в гарнизона. Когато го посещаваше, рядко споменаваше Ханон, което Малх намираше за малко странно. Предполагаше, че това е начинът на най-големия му син да се справи с мъката. Неговият беше да избягва всякакви контакти с други хора. Това означаваше, че с изключение на редките случаи, когато приемаше посетители, оставаше в компанията единствено на домашните роби. Така беше, откакто Ханон бе изчезнал преди няколко седмици. Уплашени от свирепия нрав и очевидната мъка на Малх, робите ходеха на пръсти и се стараеха да не привличат вниманието му. Което пък караше Малх да ги забелязва още повече — и да се дразни от това. Макар да му идеше да замахне, робите не му бяха виновни с нищо, така че той потискаше гнева си и го задържаше дълбоко в себе си. В същото време не можеше да понася да стои у дома и да зяпа стените, погълнат от мисли за най-малкия си — и любим — син Ханон, когото нямаше да види никога повече.
Вървеше към двете пристанища на града. Сам. „Поговорката, че времето лекувало мъката, е пълна глупост“, горчиво си помисли той. Всъщност беше точно обратното, тя растеше с всеки изминал ден. Понякога Малх се питаше дали мъката няма да го отнесе. Да го направи неспособен да продължи напред. В следващия момент зърна Бодесмун и изруга под нос. Беше му все по-трудно дори да поглежда бащата на Суниатон. Обратното като че ли беше в сила за жреца, който го търсеше при всяка възможност.