Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Симпатичният шофьор на джипа спря в двора, излезе и направи знак на Крофт да паркира тойотата в единия край.
— Господин Гладстоун поръча да влизате направо в къщата. Далас ще ви заведе. Аз ще внеса багажа и ще го оставя във вашата стая.
— Благодаря ви, Ланс — учтиво рече Мърси, слизайки от предната седалка на тойотата. Тя се почувства задължена да го дари с една особено красива благодарствена усмивка, когато стана ясно, че Крофт изобщо няма намерение да обърне внимание на Ланс.
Крофт забеляза усмивката и й хвърли сърдит поглед, когато с лекота се измъкна от тойотата. После хвана здраво ръката на Мърси и я поведе към къщата.
— Ама наистина, Крофт, макар да се смяташ за човек с изискани маниери, понякога се държиш направо грубо.
Това нейно наблюдение, изглежда, го развесели.
— Ще се старая занапред.
Едно остро излайване се чу от задната част на двора. Мърси автоматично погледна в тази посока. Там имаше дълъг, ограден с тел участък, където два стройни добермана неспокойно подтичваха напред-назад, явно привлечени от новодошлите.
— Не приличат на галеници, нали? — тихо попита Мърси.
— Не — съгласи се Крофт, докато замислено наблюдаваше кучетата, — наистина не приличат.
— Няма защо да се страхувате от кучетата. Пускаме ги навън само през нощта, за да обикалят двора — каза мъжът, когото бяха нарекли Далас, и се доближи до тях. Той се усмихна — чудесната момчешка усмивка разкри идеалните му бели зъби. — Малко сме усамотени тук горе. Кучетата са просто една предохранителна мярка. Ето оттук, госпожице Пенингтън. Господин Гладстоун ви очаква. И вашия приятел също, разбира се. — Далас учтиво кимна към Крофт, който явно изобщо не забеляза оказаното му внимание.
Мърси побърза да компенсира липсата му на маниери.
— Какъв чудесен дом има господин Гладстоун! Фантастична гледка! Въздухът тук в планините е толкова чист. Върховете и долината изглеждат тъй близо, когато ги гледаш отвисоко.
— Далечината е измамно нещо тук горе. Надморското равнище и липсата на смог са основните причини — информира я Далас. — Много туристи и катерачи тръгват към някаква цел, която изглежда на прилично близко разстояние, а накрая им се налага да вървят с часове, даже с дни повече, отколкото са планирали.
— Местоположението наистина е неповторимо. Но сигурно сте съвсем откъснати през зимата. Как се справяте?
Далас посочи към другия край на двора и Мърси видя един малък хеликоптер върху бетонна площадка за излитане.
— Хеликоптерът е един от начините за превоз. Освен това имаме снегоходи, джипове. Никога не оставаме съвсем изолирани тук горе в планините.
— Хеликоптер! — Мърси бе направо смаяна. — Май никога не съм познавала лично някой, който си има свой собствен хеликоптер.
Далас я дари с една прекрасна усмивка.
— Повярвайте ми, доста е трудно да шофираш по този път, особено през зимата. Господин Гладстоун обикновено не пропуска да повози гостите си с хеликоптера, докато са тук. От него се открива страхотна гледка към планините.
Мърси потрепера.
— Не, благодаря. Не ми харесват малките самолети и съм сигурна, че и в хеликоптер бих се притеснявала също толкова. За нищо на света не можете да ме убедите да се кача в такава машина.
Това привлече вниманието на Крофт.
— Страх те е от пътуване с малък самолет?
— Родителите ми загинали в самолета на баща ми. Летели над планината по време на някаква буря, така ми бе казано по-късно.
— Значи оттам си получила тази фобия?
— Сигурно. Никога не съм се замисляла защо не харесвам малките самолети. Просто знам, че не ми харесват. Нито пък хеликоптерите. Изглеждат толкова крехки и уязвими. — Мърси решително смени темата: — Вижте, това трябва да е нашият домакин.
Вече бяха пред входа на огромната къща. Широките врати с цвят на аквамарин бяха отворени и през тях се виждаше фоайе, покрито със светъл италиански мрамор. Един висок, елегантен и привлекателен мъж към петдесетте стоеше на прага. Във вида му имаше нещо европейско, някакъв неопределим стил и усещане за богатство, което напомняше за скъпи швейцарски курорти, Париж, Сен Тропе и Лазурния бряг. Мърси никога не бе ходила по тези места, но пък имаше живо въображение. Нещо й подсказваше, че това трябва да е Еразмъс Гладстоун.