Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Според Соуфър, внезапен емоционален стрес, като страх, гняв или шок, може да доведе до внезапно и фатално спиране на сърцето. Жертвите били хора, които във всички останали отношения били здрави, но били подложени на внезапен и силен емоционален удар, например смъртта на близък човек или силна уплаха.
— Докторе, говори специален агент Липински — обади се Нанси. — Чела съм статията ви в „Медицински журнал на Нова Англия“. Нито един от пациентите с вашия синдром не е умрял. Какво прави господин Робертсън различен?
— Отличен въпрос — отвърна Соуфър. — Мисля, че сърцето може да бъде зашеметено от масирано отделяне на катехоламини — хормони на стреса като адреналина, които се отделят от надбъбречните жлези в отговор на стрес или шок. Това е основно еволюционно средство за оцеляване, което подготвя организма за борба или бягство пред лицето на застрашаваща живота опасност. При някои индивиди обаче отделянето на тези неврохормони е толкова силно, че сърцето може да не бъде в състояние да работи ефективно. Сърдечната дейност рязко намалява и това води до спадане на кръвното налягане. За съжаление, при господин Робертсън сривът на сърдечната дейност се е съчетал със средното запушване на лявата коронарна артерия, довело вероятно до лошо изпълване на лявата камера, което е предизвикало фатална аритмия, а може би камерна фибрилация, и внезапна смърт. Случаите от шок на миокарда са редки, но не невъзможни. Доколкото разбирам, господин Робертсън се е намирал под остър стрес преди да умре.
— Беше получил пощенска картичка от Убиеца на Апокалипсиса — каза Уил.
— Е, в такъв случай ще използвам общоприетия израз и ще кажа, че вашият господин Робертсън е бил буквално уплашен до смърт.
— Не приличаше на уплашен — отбеляза Уил.
— Външният вид може да е измамен — напомни му Соуфър.
След като приключиха, Уил затвори и допи остатъците от петото си кафе за деня.
— Ясно като шибана тиня — промърмори. — Убиецът се обзалага, че ще убие човека, като го наплаши до смърт? Стига бе! — Разпери раздразнено ръце. — Добре, да продължаваме. Убива трима души на двайсет и втори май и си почива през уикенда. На двайсет и пети отново е зает.
Случай номер четири: Майлс Дрейк, двадесет и четири годишен куриер от Куинс, работил във финансовия район в 7:00 сутринта, когато някаква служителка на Бродуей, единственият свидетел, поглежда през прозореца си и го вижда на Джон Стрийт как нарамва раницата и се качва на колелото си, точно когато тъмносин седан се качва на тротоара, блъска го и продължава нататък. Жената е твърде потресена, за да види номера или да посочи каква точно е марката и моделът на колата. Дрейк умира на място с премазан черен дроб и далак. Колата, която несъмнено е получила някакви следи от удара, си остава неизвестна въпреки масираните проверки на всички автокъщи в района. Майлс живеел с по-големия си брат и според всички показания бил напълно редовен. Чисто досие, свидетелства за добро справяне с работата и т.н. Не са известни връзки с другите жертви, нито пряко, нито непряко, макар че никой не би могъл да твърди със сигурност, че никога не е стъпвал в намиращата се на булевард „Куинс“ аптека на Колер.
— Някаква информация за наркотици? — попита Уил.
— Нищо, но си спомням един случай, докато учех право. Куриер като него снабдяваше с кокаин брокерите от района.
— Не е зле да се провери. — Уил написа: „Проверка на раницата за следи от наркотици“.
Случай номер пет: същия следобед Милош Иван Кович, осемдесет и две годишен старец от Парк Слоуп, Бруклин, се хвърля от апартамента си на деветия етаж и се превръща в каша на Проспект Парк Уест, недалеч от Гранд Арми Плаза. Прозорецът на спалнята му е широко отворен, апартаментът е заключен, няма следи от влизане с взлом или обир. Няколко черно-бели снимки в рамка на младия Кович с други хора, вероятно роднини, са намерени разбити на пода до прозореца. Няма предсмъртно писмо. Човекът, хърватски имигрант, работил петдесет години като обущар, нямал живи роднини и водил толкова затворен живот, че никой не можеше да свидетелства за душевното му състояние. В апартамента били открити само едни отпечатъци — неговите собствени.
Уил прегледа купчината стари фотографии.
— Имаме ли информация за някого от тези хора?
— За нито един — отвърна Нанси. — Всичките му съседи бяха разпитани, пратихме хора и в хърватската общност, но никой не го е познавал. Нямам представа какво да правим. Някакви идеи?