Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Ние ли? — любопитно попита Райън. — Това не е наша война.
— Говорим за терористи, Джек. Всеки ги търси. Всеки ден си разменяме информация със Скотланд Ярд. Както и да е. Ще продължават да говорят на оня, който сега е в пандиза. Здраво са го притиснали. АОЪ е отцепническа група. Той ще бъде „кофти“ и знае това. Колегите му от ИРА и ИНА няма да го защитават. Ще бъде изпратен в затвор с максимална сигурност, може би на онзи на остров Уайт, където отиват наистина лоши момчета. Не всички от тях са политически, а обикновените касоразбивачи и убийци са…е, странно е колко патриотично настроени са такива като тях. Шпионите например си прекарват толкова приятно в затвора, колкото и типовете, които мърсуват с деца. Този тип е посегнал на кралското семейство, единственото нещо, което тук всички обичат. Хлапето ще има сериозни проблеми. Да не мислиш, че охраната ще си съдере задника от старание да му осигури благоденствие? Ще трябва да изучи един нов спорт. Нарича се оцеляване. След като вкуси всичко това, хората ще поговорят с него. Рано или късно това хлапе ще трябва да реши до каква степен се е обрекло. Просто може да се попречупи. Някои са се пречупили. Това е и целта ни. Лошите проявяват инициатива, а от нас — организацията и процедурите по разследването. Ако сбъркат, ни дават възможност, от която се възползваме.
Райън кимна:
— Да, всичко се свежда до информацията.
— Точно така. Без добрата информация сме като сакати. Можем само да се тътрим и да се надяваме някой да се пречупи. Но дай ни само един неоспорим факт, и ще стоварим целия свят върху тях. То е, като да разграждаш тухлена стена. Трудното е да разхлабиш първата тухла.
— А те откъде се сдобиват с информация?
— Казаха ми, че си се спрял на този въпрос — с усмивка отбеляза Мъри.
— Това не беше случайна среща. Някой трябва да ги е информирал. Нападат движеща се цел, която е на неофициално пътуване.
— Откъде, по дяволите, разбра това? — попита агентът.
— Няма значение, нали? Хората говорят. Кой е знаел, че те идват?
— Разглеждаме този въпрос. Интересното е закъде бяха тръгнали. Принцът, както и кралицата получават информация по въпроси на националната сигурност. Нещо се е случило в Ирландия, нещо във връзка с преговорите между Лондон и Дъблин. Мога само да ти кажа, че той идваше точно за тази информация.
— Хей, ако ме проверяваш, знаеш, че съм чист — подсмъркна Райън.
Мъри се усмихна.
— Добре, шампионе. Ако не беше проверен на най-секретно равнище, нямаше да ти кажа толкова много. Ние все още не знаем нищо за това. Както ти казах, може да е било съвпадение, но ти си прав за най-важното. Пътуването беше неофициално, някой е разказал за него и са направили засадата. Не може да е станало по друг начин. Считай това за поверителна информация, доктор Райън. Не трябва да излиза извън тази стая.
Мъри се държеше приятелски, но явно гледаше много сериозно на работата си.
Джек поклати глава:
— Няма проблеми. Но нали това беше опит за отвличане?
Агентът от ФБР направи гримаса и кимна:
— Работил съм по дванадесет отвличания и всички са завършвали е присъда. Загубихме само един заложник — хлапе, което убиха още първия ден. Двамата ги екзекутираха. Ходих да видя екзекуцията — студено каза Мъри. — Отвличането е престъпление с големи рискове от начало до край. Те трябва да отидат на точно определено място, за да си получат парите — обикновено тогава ги хващаме. Можем да издирваме хора по невероятни начини, за които няма да повярваш, и да пускаме в действие кавалерията бързо и силно. В този случай…става дума за впечатляващ подкуп и той няма да се изразява в прехвърляне на пари — освобождаването на някой „политически“ затворник е очевидна цел. Уликите също сочат натам, само дето тези типове никога не са правили такова нещо. В този случай процедурата по бягството става много по-сложна, но типовете от АОЪ винаги са имали добре планирани предварителни маршрути за бягство. Бих казал, че може би си прав, но нещата не са така ясни, както си мислиш. Оуенс и Тейлър не са напълно сигурни, а нашият приятел не говори, което не е голяма изненада.