Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Напред, напред, Делфини смели.
На крак за родния ни град!
Така че всеки да трепери —
За чуждия отбор сме ад.
Напред, напред, Делфини смели.
В двубоя влезте със сърце,
а после ще ви пеем трели
и ще ви носим на ръце.
— И все пак това е най-ужасната песен на света — казах.
— Баща ти винаги е страдал от липса на локален патриотизъм — поясни Ледар на Лия. — Но затова пък майка ти беше патриотка за двама.
— Въпреки това — казах аз, като отворих бутилка бароло и оставих виното да подиша малко — поради непримиримата си честност аз се откроявах сред моите разглезени и лекомислени съученици.
— Ти беше ли на погребението на мама? — най-неочаквано попита Лия.
— Разбира се. То беше най-тъжното нещо, което съм виждала — отвърна Ледар.
— Всички много са обичали мама, нали?
— Обожавахме я.
— Спагетите са готови — казах. — Сега ще си направим царска вечеря.
— Когато татко иска да смени темата на разговор, винаги казва, че спагетите са готови.
Коприненият аромат на червеното вино се сля с издигащата се над тенджерата съблазън с мирис на неизменните домати и чесън, подправени със засмяната свежест на босилека. Целунах двете жени и напълних чашите с вино, за да вдигнем тост за собственото си здраве.
— Татко, нека да опитам виното — помоли се Лия.
— Само една глътчица. Италианските власти стават страшно подозрителни, когато малки деца умират от цироза на черния дроб.
— Ужасно е! — каза Лия и сбърчи красивото си носле.
Беше тиха нощ и въздухът ухаеше на розмарин. Ледар запали осемте свещи на терасата и аз поднесох десерта. Седяхме под обвитата с жълти рози дървена решетка. Отрязах няколко рози и ги подарих на Лия и Ледар. Ароматът им ми напомни за Южна Каролина и веднага се дръпнах назад.
— О, татко! — извика внезапно Лия и долепи двете си ръце до устата. — Забравих! Имаш телеграма. Антонио я донесе на Мария и преди да си тръгне, тя ми каза да ти я дам.
— Радвам се, че си забравила. Нищо добро не мога да очаквам от една телеграма. Каквото и да пише вътре, ще ни развали вечерята и ще ни причини лошо храносмилане. Не виждам защо трябва да спра да се храня и да чета нещо, което може да означава само неприятности.
— Джак! — каза Ледар. — Може да е спешно.
Лия вече бе рипнала от стола си и препускаше през съседната стая. Чухме я как се втурна към спалнята си и после на бегом обратно.
— Ето — каза Лия и постави телеграмата пред мен. — Бърза.
Докато разглеждах жълтия плик с матово прозорче, ме обзе странно предчувствие. Ароматът на жълтите рози отново нахлу в ноздрите ми.
— Ще я отворя, след като свършим.
— Как можеш да ядеш, като знаеш, че вътре има нещо важно? — попита Ледар.
— Представи си, че някой ти завещава един милион долара — каза Лия.
— Съкровище, твърде много телевизия гледаш.
— Това не е телевизионно шоу, Джак — каза Ледар. — Това е самата действителност, истинска телеграма. Прочети я!
Отворих плика внимателно. Телеграмата гласеше: „Връщай се у дома. Мама умира от рак. Дюпре.“
Станах, отидох до перилата на терасата и се загледах в черната лента на реката, после в светлините на хълма над Трастевере. Ледар взе телеграмата, прочете я и ахна.
След това неочаквано и за самия мен се изсмях — идиотско хихикане, което не можех да потисна. Освободих се от всички задръжки, увиснали като гроздове по буквите на тази телеграма, сякаш бяха самият забранен плод. Запревивах се от смях. Смях, пълен с болка и безсилие.
— Джак — обади се Ледар. — Моля те, кажи ми какво има, за да се посмея и аз. Разбира се, човек може да реагира по всевъзможни начини на подобна телеграма, но смехът не е един от тях.
— Сигурен съм, че майка ми не е болна — казах. — Тя просто крои нещо. Нещо грандиозно. Луси е страхотен стратег.
— Откъде знаеш, татко? — попита Лия и грабна телеграмата от ръцете на Ледар. Прочете я, разплака се и се сгуши в Ледар. Телеграмата отвори стара семейна рана, която отдавна бях забравил. Не знаех откъде да започна, за да обясня на Ледар и на дъщеря си онези случки в моя живот, когато мама ме бе заплашвала със собствената си скоропостижна смърт.
— Това са нейните номера, за да й обърна внимание — казах аз, но никой не ми повярва. — Това е прастара история. Между нас двамата.
— Не е ли по-добре да се обадиш на брат си и да провериш? — подсказа ми Ледар.
— Татко, ако ти ми изпратиш телеграма, че си болен — проплака Лия, — аз веднага ще тръгна.
— Кикот! — възмути се Ледар. — Това е последното нещо, което съм очаквала от теб. Луси може и да не е най-добрата майка, но със сигурност заслужава една-две сълзи.