Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Защо не ми продадеш венецианеца. След всички наеми, които съм ти изплатил, сигурно ще ми направиш отстъпка.
— За теб — специална цена! — каза Саво и намигна на Ледар. — Дванайсет хиляди долара.
— За толкова пари аз жив венецианец ще си купя, че дори и за по-малко — отвърнах. — Това си е чисто обирджийство.
— Да, но по-добре да те обере приятел, отколкото враг, прав ли съм?
Брат му Спиро излезе от задната стаичка на магазина, където обикновено се занимаваше със сметките. Той беше много по-емоционален и веднага се хвърли да ме прегръща и целува.
— Спиро, не го целувай — каза Саво, — преди да си е платил наема.
— Брат ми се шегува. Не го взимай на сериозно — каза Спиро. Американците са много чувствителни, Саво, недей да говориш така. Те не разбират от балкански хумор.
— Това балкански хумор ли беше? — попитах. — Сега ми е ясно защо сте имигрирали в Италия.
— Тази красива жена, тази bell’americana — каза Спиро и целуна ръката на Ледар. — Тя е тук в отговор на нашите молитви. Ще се омъжиш ли за нашия беден наемател?
— О, трябва още много да му говорите — започна Ледар. — Засега дори една среща не ми е определил.
— С Ледар сме приятели от деца — поясних аз. — А братята Рашкович са красиви крадци, които се представят за богати хазяи.
— Виж, Джак — каза Спиро и посочи снимка някъде през петдесетте години, на която се виждаха елегантни мъже и жени, сред които и самата Глория Суонсън. — Виж какви красавци бяхме на младини.
— Ето наема за следващите три месеца.
— Това е вече приказка — каза Саво и се усмихна на брат си. — Лекото дращене на писалката върху чека е като музика за слуха ми.
— Същинска симфония — съгласи се Спиро. — Нека красивата дама се чувства винаги добре дошла в нашия магазин.
— Синьора, по всяко време. Улиците на Рим са направени за разходка, само така ще видиш истинската им красота.
— Омъжи се за него — обади се Спиро, — че да ни се махне от главата.
— Господа! — скастрих ги аз.
— Отвращаваш ме — каза ми Саво на излизане. — Вие, американците, нищо не разбирате от любов и романтика. Жените обичат да ги ухажваш, да им рецитираш поезия...
— Точно така — каза Ледар и двамата братя й целунаха ръка. — Вие, момчета, продължавайте да обработвате Джак, иначе нищо няма да излезе.
Докато вървяхме по Виа деи Фораджи, показах на Ледар апартамента, в който живеехме през първата година в Италия. Намираше се на втория етаж над малко площадче на Виа деи Фиенили, където хората от квартала ни посрещнаха сърдечно и бързо ни приобщиха към своето семейство. Именно тези хора научиха Лия да говори италиански с чисто римско произношение, сякаш бяха нейни наставници. И затова, когато се преместихме на Пиаца Фарнезе, те ме обвиниха в предателство и снобизъм. Аделе, продавачката на зеленчуци, се беше разплакала, когато отидохме да се сбогуваме с нея, но сега, щом ме видя, ме извика по име. Попита ме как е Лия, а аз се загледах в грубите й, позеленели от хлорофила ръце. Веднага съобщи на Ледар, че Лия обича най-много диви ягоди и малини. Напазарувах всичко необходимо за нашата вечеря и вече се канех да тръгвам, защото бях обещал на Ледар да обядваме заедно, когато видях Наташа — момичето с бялото кученце. Изглеждаше по-висока и по-хубава от последния път, когато я бях срещнал. Когато наех апартамента на Виа деи Фораджи, момичето с бялото кученце, както я наричаше Лия, стана първата ни приятелка в квартала. Веднъж, докато търсех къде да пазарувам, тя излезе от съседна къща да разходи кученцето си — добре гледан териер, който се държеше като стар аристократ, но страдаше от параноята на всяко дребно животинче, тоест имаше подчертана нетърпимост към градските тълпи.
Опитах се да я заговоря с оскъдния си италиански, който звучеше още по-странно поради южнокаролинския ми акцент. Поздравих я, обясних й, че съм американец, че съм отскоро в квартала, че имам тригодишна дъщеря, че името й е Лия и че бих искал да зная къде мога да пазарувам. След този дълъг монолог бях напълно изчерпал както себе си, така и речниковия си фонд. Момичето с бялото кученце отметна назад глава и се изсмя.
— По дяволите! — ядосах се аз. — Сам ще се оправя.
— Но аз говоря английски — спря ме тя. — Майка ми е италианка, а баща ми работи за Юнайтед Прес Интърнешънъл.
— Тогава, моля ви, не ми превеждайте какво съм изтърсил. Моля ви! Казвам се Джак Маккол.
— Наташа Джоунс — каза момичето. — Сега ще ви разведа из всички магазини наоколо, за да се запознаете с хората. Те са много приятни, сам ще се уверите.
Сега се приближих на пръсти до нея.
— Извинете. Случайно да се казвате София Лорен?