Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Джордан, баща ти знае ли, че си жив? — попитах. — Дали тя не му е казала?
— Мама много добре знае, че баща ми веднага ще ме предаде на властите — рече Джордан. — Целият му живот представлява еднопосочна улица. Той не може да се промени.
— На тези снимки — казах и отново погледнах към тях — съм аз и моят изповедник, когото никога не съм виждал. Сега си доста по-различен от онзи Джордан Елиот, с когото израснахме.
— Джак, трябва да се скрия за известно време. Дори от теб — каза падрето.
— Разбирам. Ще ми липсваш, Джордан. Не изчезвай за дълго.
— Тази Ледар. Още е красавица, нали? — подхвърли Джордан. — Какво ли не бих дал да прекарам ден-два с нея. Да си поприказваме.
— И това може да стане някой ден.
— Едва ли, Джак — каза Джордан Елиот. — Винаги ще си остана мъртъв за хора като нея.
— Трябва да има давност за всичко това.
— Може би — каза той на излизане. — Но няма давност за убийство.
8
Наблюдавайки дъщеря си, разбрах, че детството без майка подхранва в душата усещането за нещо неутолено. Лия не можеше да погледне жена, без да започне да преценява дали става за моя съпруга и нейна майка. Тя непрекъснато се надяваше, че един ден ще доведа у дома една специална жена, която ще внесе хармония в объркания ни живот. Когато я запознах с Ледар, безпогрешно улових момента, в който Лия безмълвно избра моята стара приятелка за водач на листата от кандидатки за нашия разбит дом. Лия имаше лошия навик да обиква всяка жена, която се случеше да дойде у дома на вечеря, но Ледар имаше допълнителното обаяние на едно от митическите създания, населяващи приказките от моето детство, които й разказвах на заспиване.
— Не съм и сънувала, че някога ще срещна Ледар Ансли. Кралицата на гимназията в Уотърфорд, председателката на Националния клуб на отличниците и главна мажоретка.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Ледар.
— Дневникът на Шайла от гимназията е като Библия за Лия — отвърнах.
Настанихме се в кухнята и аз се заех да готвя вечерята.
— Мама го е редактирала на места — каза Лия. — На теб ти е написала, че никога няма да забрави часовете, прекарани заедно в класа по икономика на мистър Моузли. Бил е петият час. Тогава сте си споделяли безброй тайни. Така пише.
— Блажени години — усмихна се Ледар. — Как ги обичах!
— Отишла си в къщата на остров Сейнт Майкъл заедно с татко — каза Лия. — После си скъсала с него и си си тръгнала с Кейпърс Мидълтън, но сте взели колата на татко.
— О, това не беше най-сполучливият ми ход в този живот — рече Ледар.
— Винаги съм си мислила, че Кейпърс е много приятен — каза Лия. — Той е бил гадже на мама в гимназията, а после ти си се омъжила за него. Сигурно е много красив.
— Като филмова звезда — казах и пуснах печката, за да сваря макароните.
Лия изчезна в стаята си и след малко се появи с дневника на майка си, който бе заприличал на баница от прелистване. Отвори го на снимката с мажоретките.
— Мама е била много хубава, нали? — попита Лия.
— Беше страхотна — каза Ледар. — Ти си наследила очите на майка си, нейната прекрасна коса и усмивка.
— Ти имаше ли си любим марш? — попита Лия. — Татко казва, че не си спомня нито един.
— Искаш да кажеш, че не те е научил бойната песен на гимназията в Уотърфорд? — каза Ледар с престорена изненада. — Това си е чиста проба неспазване на родителските задължения.
— Дори не знаех, че сте имали бойна песен — каза Лия.
— Погледни майка си. Тук, на снимката, най-отгоре — каза Ледар и посочи деветте момичета, накачулени нестабилно едно връз друго. — Щом развалим пирамидата и песента гръмва — това беше знакът.
— Ужасна песен — обадих се аз. — Няма нищо по-тъпо от боен марш от Американския юг.
— Стига, Джак. Теб никой не те пита — каза Ледар. — Изправи се до мен, Лия. Вдигни ръцете си, ето така. В този момент всички от трибуните скачат на крака. Сега се завърташ три пъти и заставаш с лице към знамето на Уотърфордската гимназия.
— Ледар се завъртя, Лия след нея — доста тромаво.
— Сега вдигаме помпоните във въздуха и ги размахваме в такт, докато духовата музика свири нашата бойна песен. Хайде, скъпа, високо помпоните!
И двете стояха в средата на кухнята и размахваха въображаемите помпони, а аз прекарвах прясно тесто за спагети през машината, докато добие светлия оттенък на ленено платно, след това го нарязах на дълги лентички и двамата с Ледар запяхме песента — част от миналото, което толкова исках да забравя.