Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Само защото ти си толкова опитен в тази област — извика Ан. Беше се задъхала.
Дом сви устни.
— Може би ми се иска да обогатя опита си, като се любя с теб.
Тя отстъпи назад.
— Запази с-си ц-целувките за твоята любовница.
— Може би ще го направя. Ако продължиш да ме отблъскваш.
Ан се вкамени. Но успя със сетни сили да свие рамене.
— Можеш да се виждаш с когото пожелаеш. И можеш да пръскаш целувките си — и всичко останало — където пожелаеш.
Той скръсти ръце и се облегна на стената, стъпил върху цветята.
— Колко щедро от твоя страна, Ан, да ми позволиш да водя личните си дела както намеря за добре.
— Друга на мое място можеше да не е толкова либерална — каза тя.
— Друга на твое място би ми позволила да упражня правата си на съпруг — отвърна Дом съвсем тихо.
— Затова ли дойде тук тази вечер? — Сърцето й пулсираше толкова силно, че й прималяваше.
— И какво, ако е така? — Тонът му беше насмешлив. Ан изтръпна. Не можеше да измисли никакъв отговор. Дом се ядоса. — Успокой се, Ан. Не съм чак такъв негодник, че да похлопам на вратата ти след цели четири години и да настоявам на съпружеските си права. Дойдох да вечерям с теб, не помниш ли? Дойдох да се сдобря с теб.
Тя изсумтя.
— Дойде, за да ме прелъстиш!
Погледът му потъмня.
— Мисли каквото искаш. Но знай едно: ако намерението ми беше да те прелъстя, сега ти нямаше да стоиш там, в другия ъгъл на стаята. — Той отмести очи към леглото. — Ако намерението ми беше да те прелъстя, и двамата знаем къде щеше да се намираш в този момент. И щеше да гориш в огън, Ан. Огън, запален от мен.
Почервеняла, Ан изкрещя:
— Махай се!
Дом стисна челюст.
— С удоволствие — Но не помръдна. — На твое място щях да обърна повече внимание на факта, че съм здрав и силен мъж, и че ако продължаваш да ме отблъскваш, би могла да ме тласнеш в прегръдките на друга.
С тези думи той се обърна и се отправи към вратата. Но на прага се извърна отново към нея. Очите му горяха.
— Решавай, Ан. Решавай какво искаш. Защото ако все пак още искаш мен, сега имаш възможност да ме притежаваш.
Тя го гледаше слисано.
Дом затръшна вратата зад гърба си.
8
Събуди се от миризма на огън. Бавно, постепенно.
Беше изтощена, но не заспа веднага. Не можеше да спре да мисли и мислите й бяха все за Дом. В душата й бушуваха хиляди чувства — горещи, дълбоки и ужасно противоречиви. Когато накрая все пак заспа, сънищата й също бяха за Дом и бяха кошмарни, защото в тях Ан знаеше, че той е искрен и му позволяваше да я прелъсти, приемаше жадно ласките му. Но дори насън част от нея отчаяно крещеше, че не бива, че греши, като му се отдава.
После, много по-късно, Ан заспа дълбоко, без да сънува, напълно изтощена.
Когато парливият, стипчив мирис започна да дразни обонянието й, тя се сгуши под завивките. Не искаше да се събужда. Тялото й не можеше да помръдне, сякаш бе от олово. Съзнанието й бе замъглено, замаяно. А миризмата ставаше все по-силна, по-тежка и неприятна. Ан не искаше да й обръща внимание.
Отново сънувам, реши тя, но този път сънувам огън.
Стана й горещо. Това я накара да отметне тънките завивки.
Лютивият мирис продължаваше да я дразни. В съзнанието й отекна вик: Събуди се! Внезапно очите й се отвориха. Закашля се.
Огънят не беше сън. Нещо наистина гореше — тук, в спалнята.
Ан се надигна рязко и в същия миг видя, че покривката на нощното й шкафче гори. Пламъците поглъщаха тънката дантела, пълзяха по дървения плот и заплашваха да прескочат малкото пространство между шкафчето и леглото. В този момент нещо избухна в пламъци — ярко, внезапно. Белите й рози.
Ан извика, скочи на крака, сграбчила възглавницата си и започна да гаси огъня с нея. Газената лампа се стовари на пода и порцелановият й абажур се счупи. Красивата ваза от уотърфордски порцелан, в която бяха розите, също падна, но остана здрава. Ан продължаваше да удря яростно пламъците с възглавницата. Нощното шкафче се блъсна в стената и книгите, струпани по него, тупнаха на земята. Същата участ сполетя и чаената чаша от китайски порцелан, която се разтроиш на парченца.
— Ан! — извика Дом, връхлитайки през вратата.
Пламъците най-после бяха потушени. Ан си пое дълбоко дъх.
Взираше се като замаяна в обгарялото нощно шкафче и в пръснатите по пода парчета порцелан. Дом се втурна вътре.
— Какво стана, по дяволите? — попита той, като отиде до бюрото, запали една от лампите и я вдигна. — Божичко! Сигурно проклетите свещи са паднали!