Сплавта на закона

Тарсън, изглежда, си даде сметка, че Уаксилий няма да стреля, така че взе решение и обърна оръжието си от главата на Мараси към неговата.

Мараси внезапно се изпъна, заби пети в земята и удари с глава брадичката на бандита. Куршумът на Тарсън полетя към тавана, а той се олюля и отстъпи назад.

Макар че умът на Уаксилий бе скован от вцепенение, старите му инстинкти се пробудиха. Без да се колебае повече, той гръмна Тарсън. Не посмя да се цели в гърдите му, защото Мараси се олюляваше пред него, и затова се прицели в рамото. Мараси вдигна ръката към устата си, докато го гледаше как пада.

— Той е там! — извика някой зад него и във въздуха отново засвистяха алуминиеви куршуми.

— Не мърдай! — викна Уаксилий на Мараси, скочи, улови я през кръста, вдигна револвера и изстреля последния куршум към вратата — целеше се в главата на маскирания главатар на Изчезвачите.

Мъжът рухна на пода.

„Толкова по въпроса за догадките ми“ — помисли Уаксилий. Майлс не би паднал от обикновен куршум. Той беше Двуроден от много опасен вид.

Тарсън се търкаляше на земята и стенеше, притиснал кървящата си рана. Сега всеки миг беше безценен. Револверът на Уаксилий беше празен. Той го пусна и го Тласна, прегърнал здраво Мараси. Тласъкът ги изстреля във въздуха и дъжд от куршуми се изсипа на мястото, където бяха допреди миг. За съжаление нито един не уцели въргалящия се Тарсън.

Мараси извика уплашено и се вкопчи в Уакс, докато се извисяваха към блестящия полилей. Уаксилий се Тласна от него и той се люшна в обратна посока, а двамата с Мараси полетяха към изплашените музиканти на единия балкон.

Уаксилий се приземи малко твърдо — тежестта на Мараси нарушаваше баланса му и не бе преценил точно Тласъка. Двамата се претърколиха сред дипли от червено и бяло. Когато най-сетне спряха, Мараси продължаваше да се притиска към него, разтреперана и задъхана.

Той се надигна, но тя не го пускаше.

— Благодаря ти — прошепна. — Благодаря ти.

— Дребна работа — подхвърли той. — Но виж, ти постъпи доста храбро, като попречи на онзи бандит.

— Седем от десет отвличания могат да бъдат осуетени при подходящо съпротивление от страна на жертвата — произнесе тя, сякаш казваше заучена фраза. Стисна очи, без да се пуска от него. — Съжалявам. Беше малко конфузно.

— Аз… — Той млъкна.

— Какво? — попита тя, отвори очи и се огледа.

Уаксилий не отговори. Претърколи се настрана и се освободи от нея, забелязал синкави линии да се движат вляво. Някой се качваше по стълбището.

Тъкмо когато се изправяше зад една арфа, вратата на балкона се отвори и на прага се показаха двама Изчезвачи — единият с пушка, другият с два револвера. Уаксилий увеличи теглото си, като почерпи от металоема, разпали горящата стомана и Тласна металните халки на арфата, заедно с пироните и струните. Инструментът литна към вратата, разби дървената рамка, блъсна двамата мъже и те се затъркаляха надолу по стълбите.