Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Песна влиза.
Той е бос и носи туника, изработена от същия кремав плат като тази на Херха. Мирише на секс и яде печена пилешка кълка от очукан сребърен поднос.
– Хареса ли си нещо?
– Всичко! – възкликва смаяно Тетия. – Тук няма нищо, което да не е празник за очите.
– И мен ли включваш в това число?
Той се приближава с безшумни стъпки, като гладен вълк, готов да остави месото на една жертва и да заръфа друга.
Тетия усеща опасността и отстъпва назад.
– Господарю, донесох ти това. – Тя му подава вързопа от парцали. – Завърших го и смятах, че е достоен подарък, но сега, след като видях всички тези чудеса, се съмнявам, че ще ти хареса.
Песна изгубва интерес към нея. Разопакова с поглед пакета в ръцете ѝ.
– Както ти казах при последната ни среща, остави аз да преценя това. – Отива от дясната страна на стаята, където има дълга дъбова маса, долепена до стената. – Донеси го тук. Трябва да си избърша ръцете.
Излиза през една странична врата, а Тетия изпълнява заповедта. В бързината старите ѝ сандали се закачват на една неравност в пода. Тя се препъва и полита напред. Керамичната плоча не пада на пода, но се стоварва тежко върху масата. Много по-силно, отколкото е здравословно за нея.
Тя се изправя. Обхваща я страх, че се е случило най-лошото.
Колебливо развива най-великото произведение на живота си. Сърцето ѝ се свива.
Плочата се е счупила.
Още преди да развие целия релеф, тя разбира какво се е случило. Пукнал се е. Пропукал се е точно по двете дълбоки линии, с които Тевкър бе разделил божествената фигура на три части.
За неин ужас Песна влиза в този момент. Оставил е подноса с пилешкото и бърше ръце в дебела ленена кърпа.
– Дай да видим сега това чудесно произведение.
– Съжалявам. – Тя отгъва последния слой грубо платно и се дръпва назад. – Ужасно съжалявам.
Песна мълчи. Отдръпва се леко и се втренчва в релефа.
– Милостива майко на Менвра! – Той почти скача върху плочката. – Това е удивително! – Изблъсква Тетия настрани. – Суровата глина, върху която работеше, изглеждаше обещаващо, но изобщо не съм очаквал това. Създала си три еднотипни и самостоятелни сцени, всяка от които изглежда прекрасно сама по себе си, но трите заедно оформят възхитителна картина.
Тетия поглежда и вижда, че той има право. Виденията на Тевкър са подредени едно до друго, разделени от нейната небрежност, но лесно могат да бъдат долепени и мозайката – сглобена.
Песна събира парчетата с изражение на истинска наслада.
– Това е вдъхновено и фантастично произведение. То мами окото и освобождава въображението. Припомни ми, как си го нарекла?
Тетия се поколебава. Ненадейно думите на Тевкър сами излизат от устата ѝ:
– Това са „Портите на Съдбата“.
– Разбира се. – Името на произведението сякаш още повече го ентусиазира. Отдръпва се и на лицето му се изписва възхищение. Вдига ръце. – Но талантлива млада Тетия, това не е съвсем завършено.
– Какво имаш предвид, господарю?
Той се усмихва многозначително:
– Сребро.
Тя се намръщва.
– За да отдадем дължимото на това произведение – на таланта ти – искам да поработиш с моя ковач и да запечатате красотата на творението ти в сребро за вечни времена.
– Но...
Магистратът я прекъсва, като вдига ръка:
– Мамарс е най-добрият в цяла Етрурия. Ще направи калъпи от твоята глина и ще покрием видението ти с най-чистото сребро, което можем да добием. Ще накарам Ларт веднага да го уреди.
Тетия започва да се тревожи. Беше достатъчно рисковано, че се принуди да подари релефа на магистрата, но ако сега той го обезсмърти в сребро, веднага ще тръгнат слухове, които неминуемо ще стигнат до съпруга ѝ.
– Господарю, какво ще правите с него, когато бъде завършено? Тук при останалите си съкровища ли ще го държите?
– Още не знам. – Очите на Песна светват. – Първо, мъжът ти ще го благослови при откриването на новия храм. После ще реша. Може би ще го оставя там за известно време като благодарност към боговете.
Тетия навежда глава. Вече вижда как измамата и лъжите я застигат.
– Господарю, размислих. Наистина мисля, че е най-редно да подаря това на съпруга си. Ще направя за теб нещо много по-красиво и по-величествено.
Тя се опитва да завие отново релефа с плата.
– Стой! – изревава Песна. – Как смееш! – Очите му запламтяват. – Ще правиш това, което аз кажа и когато кажа.