Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
Дарси беше готова да се разкрещи. Какво се беше случило с интелигентността, честността или надеждността?
— Вие изглежда се справяте много добре, така че ще ви оставя. — Тя избърза да излезе от стаята преди чувството й на безсилие да избухне. Техният идеал за мъж беше добре облечен ласкател-трубадур, който може да танцува и да прави вампирски секс? Уф.
Отправи се към стаята за почивка, която беше до записващите студия в задната част. Когато зави зад ъгъла, налетя на Грегори.
— Здравей — каза тя и после поздрави компаньонката му: — Симон.
— Bonsoir — отговори Симон със самодоволна усмивка. Нищо чудно, че бе станала известен модел, защото беше наистина зашеметяваща. Висока, опасно слаба, с кафяви очи с формата на бадем и дълга черна коса. Беше облечена в дрехи, които й бяха запазена марка — очертаващ фигурата черен гащеризон с колан, покрит с блестящи камъни.
— Симон току-що се телепортира от Париж — обясни Грегори. — Тази нощ ще започнем да работим по ДВД с упражнения.
— Колко интересно — измърмори учтиво Дарси.
— Беше идея на Роман — продължи Грегори. — След като в днешни дни вампирите вече не хапят, той се притеснява, че можем да изгубим кучешките си зъби от неизползването им.
— Ах — кимна Дарси. — Не трябва да позволяваме тези зъби да изпадат. — Но няма ли това да е хубаво?
— Аз же бъда звехздата в ДВД-то — обяви Симон със силен френски акцент. Тя прехвърли през рамо косата си. — Чакаме изхвестен рхежисьор от Милано, Джовани Белини. Naturellement13, рхаботя само с най-добхрия.
— Естествено — кимна Дарси.
Точно навреме един нисък мъж в омачкани дрехи и черна барета заобиколи, без да бърза, иззад ъгъла.
— Ах, bellissima14. Ето къде си, красива както винаги. — Той целуна Симон по двете бузи.
— Синьор Белини, това е Грегори. — Симон се поколеба, когато погледна към Дарси. — Забрхавих името на тажи жена, но не е вахжно.
— Благодаря. — Тя изскърца със зъби. — Аз съм Дарси.
Джовани й кимна, след което се обърна към Симон.
— Bellissima, това ще е най-великият вампирски филм на всички времена. Предвиждам да направим определени неща основно в черно и бяло, за да изразим черното отчаяние от модерния свят.
Грегори прочисти гърло.
— Господин Белини, това е просто програма за упражнения за нашите зъби.
Джовани отстъпи назад, притискайки длан към гърдите си.
— Дори упражненията могат да бъдат обрисувани като качествено изкуство. Представете си конфликта. Човек срещу собствената си покварена, бездейна природа. Ела, bellissima. — Той я придружи до студиото.
Грегори потрепери.
— Не трябваше да го наемам, но Симон настоя.
— Имаш предвид bellissima! — Дарси го потупа по рамото и се усмихна. — Късмет.
— Да, ще имам нужда. — Грегори пристъпи тежко в студиото и затвори вратата. Червената светлина светна.
Дарси забърза към собствения си офис. Отвори вратата и замръзна.
Адам Олаф Картрайт седеше на бюрото й.
Глава 9
Той вдигна поглед и се усмихна.
— Здравей, Дарси.
Сърцето й забумтя в гърдите. Не беше ли животът й достатъчно смахнат и без този мъж, който се опитваше да го обърне с главата надолу? Докато затваряше вратата, тя се питаше, защо той седеше на бюрото й. Дали бе преровил документите й? Обърна се и застана лице в лице с него. Той все още се усмихваше. Ако бе ровичкал из нещата й, не изглеждаше засрамен от това. А и защо Адам ще се интересува от данните на доставчиците или агенциите за лимузини под наем?
И защо тя реагираше по този начин всеки път щом го види? Сърцето й препускаше, но всичко друго, сякаш забавяше своя ход. Тя забеляза всеки малък възхитителен детайл в него. Забави отговора си поне с десет секунди, защото мозъкът й отказваше да работи нормално. Ако продължаваше в същия дух, той щеше да я помисли за глупачка.
— Добър вечер.
Остин се изправи и заобиколи бюрото.
— Извинявай, че седнах на стола ти, но всички други са заети. — Той посочи към столовете пред бюрото. Два пакета, опаковани в кафява хартия и връв, стояха на всеки от тях. — Това са портрети — обясни той преди тя да има възможност да попита. — Тъкмо направих моя. Фред всъщност е много добър. — Адам се усмихна и трапчинките му се задълбочиха. — Трябва да признаеш, че Фред е необичайно име за художник.
13
Естествено (фр.). — Б.пр.
14
красавице (ит.). — Б.пр.