Вампирите и градът

— Това ли е бутонът за звука?

— Не, недей. — Дарси се пресегна, за да го спре, но беше прекалено късно. Гласовете от студиото прозвучаха от малкия говорител на вратата.

— Не мисля, че може да се задържи в тази позиция много дълго — каза Грегори. — Изглежда малко странно.

— Може да го направи — настоя Джовани. — Тя е професионалистка. И изглежда толкова красива. Толкова секси.

Очите на Адам се разшириха.

— Какво правят там?

Дарси се облегна на стената.

— Нещо като… упражнение.

— Еротично упражнение? — попита Адам тихо.

— Не бих казала… — Дарси бе прекъсната от гласа на Джовани.

— Време е, bellissima. Извади ги. Покажи ми ги.

Адам я погледна скептично.

— А би ли казала порно?

— Не! — извика Дарси. — ДВК не се занимава с подобни неща.

— Точно така, bellissima! — възкликна Джовани. — Те са толкова красиви. Толкова бели и перфектно оформени.

Адам повдигна вежда. Тя потрепери.

— Не е това, което си мислиш.

— Сега ги прибери обратно, bellissima. Чак до края.

Адам се наведе по-близко, поставяйки ръка на стената до главата й.

— Може и да имам мръсно съзнание, но на мен ми звучи доста извратено.

Тя сведе поглед засрамено. Тогава осъзна, че се взира в чатала му, затова вдигна очи до нивото на неговите.

Адам се усмихна леко и на лявата му буза се появи трапчинка. Дарси трябваше да се пребори с импулса да сложи пръста си върху нея.

Той подпря ръка на стената от другия край на главата й, препречвайки пътя й за бягство.

— Доста си мислех за нашата целувка. А ти?

Тя отвори уста да излъже, но бе прекъсната от развълнувания глас на Джовани.

— Точно така, bellissima! Сега го направи в такт с музиката. — През говорителя се разля бавна джаз мелодия. Саксофонът свиреше тихо и приканващо. — Направи го пак, bellissima. Навътре и навън. Навътре и навън.

Музиката накара стената зад Дарси да вибрира. Адам се наведе по-близо и дъхът му погали челото й. Топлината на тялото му бе така изкусителна, а студът я изпълваше от толкова дълго време.

Целуна я, започвайки с челото й, след това слепоочието, после скулата й. Тя сграбчи ризата му. Между краката й се разля желание, карайки я да изпитва болка от копнеж. Той хвана крайчето на ухото й с уста и го засмука.

Тя изстена. Какво правеше? Бе се заклела никога повече да не губи контрол. Освен това по всяко време някой можеше да мине по коридора.

— Не. — Тя блъсна рамената му.

Той отстъпи назад, очите му изгаряха от желание.

— Защо не?

— Това е работното ми място — пое си рязко дъх Дарси. — Някой може да ни види — завърши тя и изключи говорителя.

— Нека идем у нас.

— Не — отказа тя и се отправи надолу по коридора. Каква глупачка беше само да се поддаде така. И какво ставаше с Адам? Дали секси приказките и музиката го накараха да направи това? По дяволите. — Не осъзнавах, че толкова лесно се възбуждате, господин Картрайт.