Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Не е това. — Гласът му прозвуча остро докато я следваше. — Винаги съм възбуден щом съм с теб. Не ми се е случвало с никоя друга.
Окото й трепна. Мили боже, мъжът действаше сякаш бяха двойка. Тя трябваше да спре това, преди да е стигнало по-надалеч.
— Това не бе нищо повече от отговор към най-близкото на разположение тяло.
— Господи. Ти си мислиш, че си просто удобна?
Тя се обърна и се загледа в него.
— Не, казвам, че ти си удобен за мен.
Той се спря рязко.
По дяволите, беше й студено. Също както през онази ужасна нощ преди четири години. Но това трябваше да се направи. Беше за негово добро.
В очите му гореше гняв, докато вървеше към нея. Тази връзка няма нищо общо с удобството. И е дяволски близо до невъзможното.
Тя пое рязко дъх. Защо постоянно имаше чувството, че той знае прекалено много? В него имаше нещо опасно, но Господ да й е на помощ, това само я караше да го желае повече.
Той спря пред нея. Яростта в очите му се разгорещи.
О, боже, искаше тази топлина. Нуждаеше се от нея.
— Все още те желая — прошепна той.
Тя примигна, за да скрие сълзите си. Той бе толкова изкушаващ.
В коридора отекнаха стъпки и гласове. Острият глас на Корки Картрайт иззвъня. По дяволите. Нямаше как да изведе Адам от сградата, без Корки да го види.
Дарси се завъртя обратно, търсейки отчаяно алтернативи и забеляза врата.
— Тук. — Тя набута Адам вътре.
— Боже, това част от обиколката ли е? — сухо попита той.
— Да. — Дарси затвори вратата и затърси ключа за лампата. Светлината откри редици закачалки за дрехи и рафтове.
Адам се залута между два дълги реда със закачалки.
— Това е гардеробната — ненужно обясни тя.
Той издърпа една от закачалките и се усмихна одобрително на оскъдното червено неглиже.
— Едно модно ревю дали не е част от обиколката?
— Не. — Тя издърпа неглижето от ръката му и сложи закачалката на мястото й. — Господин Картрайт, спрете да флиртувате с мен. Това е чисто професионална връзка.
Челюстта му се стегна.
— Целувала ли си някого от другите актьори? В чисто професионален аспект, разбира се.
Тя скръсти ръце.
— Не е твоя работа.
— Целувала ли си някой от тях? — изръмжа той. — Изобщо пожелавала ли си да го направиш?
— Не. — Тя го погледна свирепо. — Но това не означава, че този флирт трябва да продължи.
Остин пристъпи към нея.
— Това е много повече от един флирт и ти го знаеш много добре. Тук става нещо специално. То е дяволски изнервящо и… красиво.
Някак си той винаги успяваше да каже правилното нещо. Дявол да го вземе.
— Не може да има нищо между…
— Побързай! — Гласът на Корки прозвуча отвън. — Тук вътре.
Дарси ахна и се завъртя към вратата. После ахна отново, когато Адам я сграбчи изотзад и я издърпа зад закачалките.
— Какво…
Той запуши устата й с ръка.
— Тихо — прошепна той.
— Побързай! — Корки отвори вратата. Повече от един чифт стъпки се чуха в стаята. — Затвори вратата — изсъска тя. — И изключи осветлението.
— Да, мила моя — отговори тих глас.
Мъжкият глас й бе познат, макар че Дарси не можеше да се сети от къде. Тогава светлините угаснаха и тя остана да се крие в тъмнината с Адам. Той все още държеше ръката си леко върху устата й, а другата му ръка бе обвита около кръста й като стоманена връв. Дишането му се накъса, широките му гърди се движиха зад гърба й. Ръката му освободи устата й и се спусна надолу по врата й. Той постави брадичка срещу косата й. Те останаха напълно неподвижни и тихи.
Но не и Корки и нейният приятел. Устните им издаваха шумни звуци, докато се целуваха. Телата им се блъснаха в щандовете със закачалки, докато се въртяха наоколо. Закачалките с дрехи започнаха да се клатушкат и да падат върху Дарси.
С ръка върху корема й, Адам я насочи тихо назад, зад втория щанд със закачалки. Тя бе напълно наясно как бедрата и задникът й се отъркваха в него, докато се движеха.
Двамата спряха до стената с рафтовете. Той я придърпа по-близо и дупето й се притисна към панталоните му. Поемайки си рязко въздух, Дарси осъзна, че той е напълно възбуден. Или поне на деветдесет и пет процента. Един мъж не можеше да стане по-голям от това, нали?