Вампирите и градът

— Дон Орландо, как можа? Ти каза, че ме обичаш.

— Наистина те обичам, Тифани.

— Какво! — извика Корки.

— Аз обичам всички красиви жени — обясни спокойно дон Орландо. — И те обичат мен.

— Тогава усети любовта, копеле. — Чу се шумен удар. — Ще те унищожа в шоуто си. — Корки се изниза от стаята.

— Коркарина! — Дон Орландо изтича след нея.

— Плужек! — извика Тифани. Тя изчака и след това влезе в тъмната стая. Мина, опипвайки щандовете с дрехи, докато не стигна рафтовете до стената.

На няколко крачки от нея, Дарси и Адам замръзнаха. Тя не ги забеляза, защото се взираше в обувките.

— О, тези изглеждат добре. — Тя взе един чифт и се запрепъва към коридора, затваряйки вратата зад себе си.

— Най-после сами — прошепна Адам. — Мислих си, че никога няма да си тръгнат.

Тя се обърна в ръцете му и застана с лице към него.

— Не осъзнавах, че ще бъде толкова оживено тази вечер.

— Да. И аз очаквах да е по-голямо… мъртвило.

Тя вдигна поглед към лицето му бързо, но не можеше да разчете изражението му в тъмното. Той сложи ръка в джоба на панталоните си.

— Тук имам нещо за нас.

— Горещо тамале? — Дарси трепна. Не трябваше да го казва.

Той се засмя.

— Извини ме, докато извадя това навън. — Чу се дрънчене на ключове, а после той включи малко фенерче, което бе закачено на ключовете му. Насочи светлината към лицето й.

Тя присви очи и извърна лицето си.

— Прекрасна, както винаги. — Той свали светлината към дясната й гърда, след това към лявата.

— Ако обичаш.

— Просто проверявам да не съм повредил сочното манго.

Тя изсумтя.

— Можеш ли да повярваш що за мъж е този? — Тя хвана ръката на Адам и отклони светлината от гърдите си. За нещастие сега светлината падаше точно върху скута му. Уау, това вече трябваше да са сто процента. Това беше най-голямото тамале, което бе виждала, а тя бе виждала няколко в Южна Калифорния.

— Мале — прошепна тя.

— Възхитен съм, че си впечатлена. — Той насочи светлината към тавана. — Но ако продължиш да ме гледаш, ще се озова в доста излагаща ситуация.

— Ох. — Тя отстъпи назад. — По-добре да излезем от тук.

— Води ни. — Той осветяваше пътя към вратата. — Знаеш ли, нямаше как да не забележа, че не искаш никой да ме види.

Дарси сви рамене.

— Не трябва да се замесвам с някой от актьорите. — Тя отвори вратата и надникна навън. — Теренът е чист.

Той се протегна над нея и затвори вратата.

— Да не би да намираш връзката ни за срамна?

— Не. — Тя се обърна към него с гръб към вратата.

Просто е невъобразима. Невъобразимо изкушаваща и невъобразима за съществуване.

— Тогава защо ме криеш?

Окото й трепна.

— Скъпа… — Той докосна ъгъла на окото й нежно, галейки кожата с леки кръгообразни движения. — Няма нужда да се страхуваш повече. Може да ми се довериш.