![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Всеки знаеше, че Селиан никога не беше вдъхвала подобни чувства.
Във всеки случай не и на Върховния крал.
Исандра беше разбрала, че от всички рани, изтърпени от кралицата, тази беше най-болезнената. Оттогава насетне как можеше Селиан да не я мрази? И независимо, че годините минаваха, можеше ли да забрави, да прости?
Но чак пък да предизвика война…
Исандра не можеше да повярва, че тя беше единствената причина, поради която Върховното кралство щеше да воюва с Арканте, но тази мисъл я плашеше и я терзаеше.
— Ако ставаше въпрос само за мен… — каза тя.
Наталия взе ръката ѝ и каза меко:
— Ако беше въпрос само до вас и до чувствата, които я карате да изпитва, кралицата щеше да се задоволи да изиска от вас да преглътнете гордостта си и да положите клетва за вярност пред нея на Свети Аргюс. Но тя иска налагането на нов данък, който Арканте не може да приеме — валмирката впи поглед в очите на Исандра. — Аркантците ви обичат и подкрепят. Но мислите ли, че щяха да ви подкрепят, ако кралицата искаше само да положите клетва пред нея? Ако не ставаше въпрос за този несправедлив данък? Ако свободата на Арканте не беше застрашена?
Наталия замълча за миг, после добави:
— Ако Селиан искаше само да ви отмъсти, имаше как да го стори.
Исандра извърна глава и с поглед, вперен някъде далеч, каза:
— Кралицата иска тази война от самото начало. Вол е убеден, но аз исках да мисля, че не е така.
— По този въпрос херцог Дьо Фелн несъмнено ви е дал добър съвет.
Срещите ѝ с отявления противник на кралицата се предполагаше, че са тайни, но Исандра не си и помисли да отрича.
— Знаехте ли?
Наталия бавно наведе клепачи в знак на потвърждение.
— Аргументите на херцога изглеждаха като да тежат на мястото си — призна тя. — Защо кралицата би искала обсада, която единствено може да обезсили и раздели Върховното кралство и да опразни хазната ѝ? Може ли да е заслепена до такава степен от омраза или от злоба? Може би от горделивост?
— Не. Кралицата е горделива и способна да побеснее, но не е луда. Напротив, тя е хладна и пресметлива. Тогава защо? — запита се на глас Господарката на Арканте. — Защо иска тази война?
Нощта се спусна.
Малко преди полунощ Исандра стана. Гола и разрошена, тя дръпна един чаршаф от леглото си и се уви в него, докато вървеше към прозореца на своята стая. Оттук, от главните кули на двореца на Арканте, се виждаше надалеч. Голямата мъглявина осветяваше града, който изглеждаше странно заспал и опустял. Тъкмо обратното, в лагера на войниците на Върховното кралство отвъд изкопите, по кулите и оградите горяха стотици факли и лагерни огньове — чак до първите очертания на хребета. Откъм залива, пазен от кораби и вериги, духаше прохладен вятър, носещ мирис на море. Предвещаваше лятото по нормалното за него време, но тази година откриваше и сезона на войната.
Чертите на Исандра се бяха изопнали от тревога, която обикновено успяваше да скрие. Очите ѝ блестяха със смесица от тъга и ярост. Но и от съмнение. Дали беше направила всичко възможно? Разбира се, ако беше отстъпила пред исканията на кралица Селиан, щеше да бъде избегнато най-лошото. Но самите аркантци чрез гласа на своите градски първенци се бяха противопоставили. Арканте винаги беше проявявал вярност към Върховното кралство, той беше един от скъпоценните камъни в короната му. Но беше и горд. Искаше да остане независим и беше готов да се бие за това.
Кой обаче можеше да предскаже какъв ще е изходът от тази обсада? Кой — дори сред най-решените да се съпротивляват — си даваше действителна сметка за страданията и смъртта, които трябваше да преживеят? И кой, питаше се Господарката на Арканте, щеше да е първият, който да я упрекне, че е хвърлила своя град във войната с риск да предизвика гибелта му?