Да опитомиш планинец

Ох, девойче, какво си мислиш? Ако се обвържеш с мъж като него, ще изчезнеш завинаги.

Бракът беше добър само за мъжа. Жената изгубваше себе си. Тя се превръщаше в дамата на негова светлост – вечно покорна. Винаги съобразяваща се с него. Нора щеше да се превърне в майка си. Тя не искаше това. Желаеше живота си, точно такъв като на леля ѝ Елеонор.

Кралицата не отговаряше пред никой мъж. Правеше каквото реши и живееше живота си пълноценно. Сама бе подчинила на волята си Хенри, краля на Англия,.

Леля ѝ Елеонор беше нейният идеал.

Да, Нора не искаше само да е кръстена на леля си, искаше да е като нея. Властна. Решителна. Жена, която контролира собствената си съдба.

Катарина се завъртя край огъня, след което подаде ръка на Нора.

– Искаш ли да танцуваш?

Нора се поколеба за момент.

– Ще ми покажеш ли как?

Катарина я изправи на крака, след което повдигна полите си, за да може да наблюдава краката ѝ. Нора я следваше внимателно, докато мъжете свиреха.

– Изглеждаш така, сякаш притежаваш френска кръв, малка Нора – каза Виктор, усмихвайки се на опитите ѝ да повтори движенията на Катарина.

Тя отвърна на усмивката му, доволна от похвалата му.

Но знаеше, че не може да се сравни с Катарина, която се движеше така, сякаш бе едно с музиката.

Кат я поведе в доста объркан танц. Нора погледна към Юън, след което преглътна. Той вече не наблюдаваше Катарина, а бе вперил поглед в нея.

С изгаряща жар. С глад. С нужда.

Представата, че я гледа по този начин я караше да изгаря. Не мислеше, че това е възможно. И въпреки това, той я гледаше.

А погледът…

Караше я да се чувства женствена и силна. За пръв път в живота си, тя разбираше страстта и желанието. Юън беше магнетичен и силен, а желанието му да я притежава, бе толкова гореща, че беше почти осезаема.

Без да знае защо, Нора бе спряла да се движи, когато Катарина я хвана за ръцете и я завъртя отново. И въпреки че танцуваше, погледът ѝ непрестано се връщаше към Юън и горещите му небесни очи, които я изгаряха.

След като приключиха с танца и музиката, Катарина и Нора почистиха бъркотията от вечерята. Мъжете събраха инструментите и направиха сламеник за всеки.

Катарина прибираше гърнето, когато срещна объркания поглед на Нора.

– За жена, която не се интересува от Юън, милейди, със сигурност, изглеждаш така, сякаш си готова да ме убиеш, само заради факта, че той обърна внимание на танца ми по-рано.

Лицето на Нора се изчерви, но тя не смяташе да позволи на никой да разбере колко силно желаеше Юън МакАлистър.

– Със сигурност не е така.

Катарина се засмя.

– Не можеш да скриеш истината от мен, Нора. Видях сърцето ти. Беше изписано в очите ти.

Тя сбърчи нос пред жената.

– Мисля, че просто ти харесва да се правиш на сватовница, нали?

– Само когато видя двама души, които си принадлежат.

Нора се изсмя.

– Мястото ми не е при Юън МакАлистър. Повярвай ми.

– Както кажеш – но тонът на Катарина ясно издаваше съмнението ѝ.

Нора я остави да се присъедини към останалите. Бейвъл, Виктор, Пейгън и Лисандър се бяха оттеглили, за да си легнат. Само Юън беше останал. Седеше сам край огъня, загледан разсеяно в пламъците, докато пиеше от голям бокал. Не изглеждаше пиян, но бе обгърнат от облак от тъга.