Да опитомиш планинец

Той си пое дълбоко въздух и извърна поглед.

– Оценявам какво се опитвате да направите, милейди. Но нищо няма да оправи нещата. Моите действия, а не нечий други, причиниха смъртта му.

Нора го потупа два пъти по рамото, за да наблегне на думите си.

– Замисли се за момент, Юън. Ако не беше избягал с Айзобел, смяташ ли, че тя би останала с Киърън и би се омъжила за него? Не, нямало е да го стори. Тя, така или иначе, е щяла да избяга, за да се срещне с любимия си и брат ти пак щеше да е мъртъв, защото тя си е била отишла.

По изражението на лицето му, Нора можеше да отсъди, че тази мисъл никога не му беше идвала наум.

– Но аз го предадох.

– Айзобел го е предала, а той е предал всички ви, като е отнел живота си. Това, което е сторил, е по негова вина, не твоя. Той е умрял, защото не е могъл да живее без Айзобел, която е щяла да замине за Англия, без значение кой я е придружавал. Ако не си бил ти, сигурна съм, че е щяла да намери друг мъж, когото да излъже и измами. Така или иначе, Киърън е щял да загине.

Юън седеше смълчан, докато размишляваше над думите ѝ. Знаеше, че е права, бе прекарал много нощи, в които лежеше буден, проклинащ и изпълнен с омраза към Киърън заради стореното. Ненавиждаше брат си, защото го бе оставил да изпитва тази болка и вина.

Но това не можеше да спре чувствата в сърцето му.

Там той виждаше брата, който познаваше. Момчето, което му помагаше да погоди някой номер на Брейдън и Локлан. Мъжът, който го бе учил как да залага и пие. Рядко намираше щастлив спомен от детството и младините си, в който Киърън да не присъстваше.

Той уважаваше и обичаше Киърън. И се бе отблагодарил на брат си, като бе откраднал любимата му в прикритието на нощта.

Юън изръмжа от острата болка, която пронизваше стомаха и сърцето му. Неспособен да издържи тежестта ѝ, той се изправи и се насочи към гората, за да остане сам.

Искаше да избяга от нея. Желаеше просто да зарови миналото и да забрави всичко, което се бе случило.

Но нямаше как да избяга от него.

Без значение какво правеше Юън, то винаги бе там. Нараняващо. Болезнено. Настоятелно и мрачно. Обвиняваше го, че е сгрешил и му повтаряше колко е безполезен. Казваше му как бе наранил цялото си семейство.

Пиенето бе единственият начин да намали болката от това.

Сега му бе останало само пиенето.

– Юън?

– Остави ме сам, Нора – изръмжа той, без да спира. – Имам нужда да остана сам.

– Юън – повтори тя с настойчив глас.

Той се обърна, за да я погледне.

Тя стоеше пред него с пребледняло и притеснено лице на фона на лунната светлина.

– Мисля, че си добър човек и ако Киърън е бил наполовина мъж, колкото теб, тогава е жалко, че не е още сред нас. Айзобел е била голяма глупачка, щом не е успяла да види това.

Думите ѝ достигаха до него, по начин, по който нищо не бе успявало от доста време.

Нора се приближи към него бавно, като призрак сред среднощната мъгла.