Да опитомиш планинец

Красивите черти на жената изглеждаха замечтани и сияещи. Човек би могъл да ги определи дори като любопитни. Нора обаче въобще не се интересуваше от външния ѝ вид.

– Какво си мислиш?

– Просто това, че ако ти не си заинтересована от него може би аз трябва да се пробвам. Не съм открила мъж, който може да се сравни с него. Той е единствен по рода си и съм очарована от първичните му маниери и силна осанка.

Сърцето на Нора се сви при представата как Катарина и Юън се прегръщат; при мисълта, Кат да прави каквото и да било с Юън.

– Идеята не ти допада, нали? – попита другата жена, когато се обърна и забеляза празния ѝ поглед.

Нора затвори устата си и започна да лъже, но не можа да се справи много добре. Не ѝ допадаше много повече, отколкото ѝ се искаше, и я караше да копнее да стори неприятни неща на Катарина само задето бе намекнала, че се интересува от Юън.

Кат се усмихна.

– Кажи ми, Нора, чувала ли си някога за изкуството на Роуина де Витри?

Нора бе развълнувана да открие друг, който знаеше и обичаше трубадурски истории.

– Да. „Дамата на любовта“ е една от любимите ми трубадури.

– Тогава запозната ли си с „Романса на тишината“?

– Не, нова ли е?

– Сравнително.

Катарина добави зеленчуците, които бе нарязала, след което взе черпака от Нора и ги разбърка в гърнето. Тупна два пъти черпака по ръба, след което го остави настрана.

– Това е историята за жена, влюбена в мъж, който вижда всяка година на панаира. Тя наблюдавала как той се влюбва в друга и през изминаващите години, го виждала със съпругата му, с децата му и така, докато той остарял. На смъртното му легло отишла при него и му признала любовта си. Че е мечтала за него откакто е бил на осемнадесет, а тя е била девица с ярки очи. Че заради него никога не се е омъжила и не е познала щастието освен в бляновете си, където можела да се преструва, че той ѝ принадлежи.

Гърлото на Нора се стегна от съчувствена болка. Беше почит към прекрасното въображение на Роуина, която бе написала такава трагична история.

– Колко тъжно.

Катарина избърса ръце в полата си.

– Да, но най-тъжната част е, че точно преди да умре, той ѝ признал, че също винаги я е обичал. Че е ходил на панаира всяка година, за да може да я наблюдава отдалеч, но след като отказвала дори да го погледне, той предположил, че не е изпитва нищо към него. Затова двамата прекарали живота си, жадувайки за нещо, което са можели да имат, ако само са се заговорили.

– Колко трагично.

– Да, но изобщо не усещаш какво намеквам, нали?

– Какво искаш да кажеш?

Катарина кимна към Юън.

– Не мислиш ли, че е странно, да ревнуваш, когато намеквам, че ще го ухажвам?

Нора се вцепени при намека ѝ.

– Не – излъга тя.

Катарина се засмя.

– Харесваш го, признай си.

– Не го харесвам – отвърна тя с наставнически тон, вдигна черпака и отново започна да бърка яхнията.

Не смееше да заяви чувствата си гласно пред никого. Едва успяваше да ги признае пред себе си.

– Той изобщо не е от типа мъже, които ще ме заинтересуват.