Да опитомиш планинец

Нямаше никакъв смисъл в това.

Нора бе всичко, което той би трябвало да мрази. Беше дръзка и своенравна. Досадна. Но най-вече бе изкушаваща. Беше минало толкова време откакто за последно някоя жена го бе съблазнявала. Цяла вечност откакто бе усещал разтопената жар на страстта и желанието.

Той я искаше.

С всяка мъжествена част, която притежаваше, копнееше да я вземе в ръцете си и да обладае тялото ѝ със своето. Да свали дрехите ѝ и да изследва всеки сантиметър от голата ѝ кожа с уста. Да разпери косата ѝ по възглавниците си и да гледа как лицето ѝ се изкривява от удоволствие, докато свършва под него.

И все пак, това никога нямаше да се случи. Тя бе непорочна дама. И той бе готов да премести небето и земята, за да я запази такава.

Нора не проговори, когато Юън я поведе обратно към лагера. Сигурно бе измил лицето си точно преди да тръгне да я търси. Черната му къдрава коса бе пригладена и отметната назад от лицето му. Раменете му бяха широки, и въпреки това вече не ѝ изглеждаше страховит, както преди.

Започваше да свиква с намръщените му изражения и черти. Той бе странна комбинация от джентълмен и звяр. Опияняваща смесица от опасен хищник и защитник.

Докосването му бе толкова внимателно, че я изненада. Показваше ѝ такава добрина, на която не би предположила, че е способен. И подсъзнателно се зачуди какъв ли щеше да бъде като съпруг? Щеше ли да я изслушва, или щеше да я пренебрегва подобно на останалите мъже само защото се бе родила с грешния пол. Какво си мислиш, Нора? Мъжът е напълно неподходящ. Няма съмнение в това. Едър и тромав.

С нежни сини очи, които блестяха с измъчваща болка.

Тя тръсна глава, за да се отърси от мисълта, когато се присъедини към циганите.

Виктор и Бейвъл седяха пред огъня, пушеха лули и пиеха ейл, докато разговаряха. Лисандър беше настрани от тях, лежеше с кръстосани ръце над гърдите и изглежда се унасяше, докато Катарина приготвяше вечерята. Пейгън стоеше край огъня, дялкайки малко парче дърво с извитата си кама.

Беше странно уютна сцена.

Катарина ѝ помаха да се приближи, когато Юън я остави, за да се присъедини към мъжете край огъня.

– Значи, той те намери – каза тя, щом Нора се приближи.

– Да.

– Притесняваше се за теб.

– И той така каза.

– Не, милейди – отвърна тя, а в очите ѝ гореше дълбока откровеност. – Не мисля, че напълно разбираш какво имах предвид. Той бе изключително притеснен за твоето благосъстояние. Не си ли забелязала начина, по който те гледа?

Не, всъщност не бе обърнала голямо внимание.

– И какъв начин е това?

– Като просяк преди пир. Щом се отнася до теб, той е изпълнен с копнеж.