Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Тези неща… отнасят ли се за Жером? — пита нерешително тя и разбира се, заеква.
— Да… Наред с други работи.
Колебая се. Въпреки че нямам какво да губя, не ми е лесно да й хвърля в лицето признания от този род. Иска ми се да видя какво щяхте да направите вие на мое място, а?! Чакам да седне в едно кожено кресло в хола и изстрелвам:
— Да, Патрисиа, нещата, които ще споделя с теб, се отнасят за убийството на Жером Морвал. Дори знам кой е убиецът му…
24
ВЕЧЕ БЛИЗО МИНУТА Силвио Бенавидиш си задава въпроса какво ли търсят крокодили в езерото с водните лилии. Изпитва съмнението, че става въпрос за нещо като свободна интерпретация на художник — някой си Кобамо, но пък се пита дали зад всичко това не се крие някакво послание? За да се успокои, брои крокодилите в картината. Защото Кобамо ги е скрил почти навсякъде под лишите. Блестят очи, подават се опашки, виждат се само ноздри.
Зад гърба му се отваря входната врата на галерията и вътре влиза Лоренс Серенак. По лицето на инспектор Бенавидиш грейва усмивка на облекчение и той се обръща към Амаду Канди.
— Казах ви, че няма да се забави.
Амаду Канди бавно вдига ръце. Защото трябва да измери на око платежоспособността на двама японски туристи. Облечен е в широко бубу35, в което по доста неправдоподобен начин са съчетани различни африкански импримета в пастелни мотиви.
— Не бях разтревожен, инспекторе. Давам си сметка, че моето време не е толкова ценно като вашето.
В галерията цари невероятна бъркотия. Във всички ъгли са наблъскани картини с най-различен формат. Заради тях галерията прилича на музей, чиито експонати в момента се пренасят другаде. Но така у туристите познавачи се създава илюзията, че могат да сключат изгодна сделка в една разтурена галерия.
Хитър е Амаду Канди.
Инспекторите се настаняват както могат. Силвио Бенавидиш сяда върху едно стъпало на стълбите между два кашона, а задникът на Лоренс Серенак се опира в ръба на дървен контейнер, където се въргалят литографии.
— Господин Канди, добре ли познавахте Жером Морвал? — започва разговора Серенак.
Амаду Канди стои прав.
— Да. Жером бе запален любител на изкуството. Разисквахме много теми и аз му давах съвети. Бе човек с вкус… Загубих приятел.
— Също и добър клиент, нали?
Серенак пръв започва схватката, вероятно защото болката в задника му го прави агресивен. Но Канди не се разделя с усмивката си на пастор.
— Щом предпочитате… Ваш занаят е да мислите и да разсъждавате.
— Добре. Значи ще ме извините, ако карам направо. Жером Морвал беше ли ви поверил задачата да му намерите някоя картина с лилии?
— Добре упражнявате занаята си — подхвърля Канди и се хили безшумно. — Да, наред с доста други проучвания, Жером ми бе поръчал да следя внимателно пазара на картините, рисувани от Клод Моне.
— И по-специално картините с лилии…
— Да, но между нас казано, бе доста безнадеждно. Жером го знаеше, разбира се, но той си падаше по малко налудничавите предизвикателства…
— А защо бе натоварил с тази задача вас? — намесва се Бенавидиш.
Амаду Канди се обръща към Бенавидиш. Едва сега си дава сметка, че стои прав точно между двамата инспектори, които седят.
— Как така защо мен?
— Да, защо Морвал се е обърнал именно към вас, а не към друга галерия?
— А защо да не се обърне към мен, инспекторе? Смятате, че не съм най-подходящият експерт ли?
Канди се насилва да се усмихне със заучената си усмивка и зениците му се разширяват, преди да продължи разговора:
— Ако ставаше въпрос за примитивно изкуство — да, щяхте да приемете избора му, но щом някой ангажира сенегалец с проучване върху импресионистите, то… Бъдете спокоен, инспекторе, бе ме помолил да му търся и вълшебен рог от газела…
Серенак избухва в откровен смях и се протяга, за да раздвижи гърба си.
— Хитрец сте, Канди. Колегите ни предупредиха… Само че сега бързаме. Така че…
— Преди малко не бързахте чак толкова!
— Преди малко ли?
— Ами да, преди час-два. Минахте край галерията, но аз не ви обезпокоих… Слушахте съсредоточено обясненията на гида си!
Бенавидиш е смутен, но Серенак понася хладнокръвно удара.
— Ама наистина сте хитрец, Канди!
— Живерни е малко село — промълвява галеристът и поглежда към витрината. — Само две улици.
35
Дълга широка роба, носена от африканци. — Бел.прев.