Тревожна кръв [bg]

– А и какво ще стане, ако Робин иска да има деца? – подхвърли Полуърт.

– Надали ще иска – каза Страйк. – Твърде много си обича работата.

– Всичките така говорят – махна пренебрежително Полуърт. – На каква възраст е сега?

– Десет години по-млада е от нас.

– Ще иска деца – отсече уверено Полуърт. – Всички искат. А и при жените е в сила това състезание с биологичния часовник.

– Е, с мен няма да ги има. Аз не искам деца. А и с годините все повече си мисля, че не съм за брак.

– И аз така си въобразявах – осведоми го Полуърт. – Но после осъзнах, че съм бъркал. Нали съм ти разправял как стана? Как накрая аз направих предложението на Пени.

– Нямам спомен да си ми казвал – отговори Страйк.

– Не съм ти описал този достоен за Толстой сюжет? – смая се Полуърт от пропуска си.

Страйк, който тъкмо се бе канил да отпие, свали с изненада чашата си. Още от началното училище Полуърт, който притежаваше остър като бръснач ум, но презираше всякакъв тип познание, неприложимо за моментална практическа употреба, отбягваше всичко напечатано на хартия с изключение на технически наръчници.

Неизтълкувал правилно изражението на Страйк, Полуърт поясни.

– Толстой е писател.

– Да, благодаря – отвърна Страйк. – Но как точно се вписва Толстой...?

– Ще ти кажа как. Тъкмо се бях разделил с Пени за втори път. Мрънкаше ми да се сгодим, а аз не бях на тази вълна. И тъй, седя си в бара и разправям на приятеля ми Крис колко ми е дотегнала да иска пръстен... Нали помниш Крис? Едър, леко фъфли. Запознах те с него на кръщенето на Розуин. Та така де, до нас на бара седеше някакъв подпийнал по-възрастен тип, малко нещо женствен на вид с кадифеното си сако. Ядосах му се, защото си личеше, че слуша разговора ни, и го попитах какво зяпа. А той ме погледна право в очите и каза: „Можеш да носиш товар и да вършиш нещо с ръцете си, ако привържеш товара на гърба си. Ожени се и разполагаш с ръцете си. Не се ли ожениш, ръцете ти никога няма да са свободни за друго. Виж Мазанков, виж Крупов. Съсипаха си кариерата заради жени“. Помислих, че Мазанков и Крупов са негови приятели. Попитах го какви ми ги дрънка, по дяволите. Тогава той ми обясни, че цитира Толстой. Заприказвахме се и казвам ти, Диди, това беше един от онези моменти, които ти променят живота. Светна ми крушката – рече Полуърт и посочи нагоре към оплешивяващата си глава. – Той ме накара да прозра. Това е то мъжката участ, приятел. Ей ме, чудя се как да запълня четвъртък вечер, връщам се сам у дома, отегчен до полуда. Мисля си колко пари и усилия съм похабил да задирям случайни фусти, задавам си въпроса искам ли на четиресет да си седя самичък и да гледам порно. И тогава си отговорих, че тъкмо затова е създаден бракът. Дали можех да си намеря по-добра от Пени? Доставя ли ми удоволствие да дрънкам глупости на жени по баровете? С Пени се разбирахме добре. Можех на много по-лоша да случа. Пък и на външност не беше за изхвърляне. Във всеки случай поне щеше да запълни празното място у дома.