Тревожна кръв [bg]

Полуърт се провря обратно до масата с две пълни халби бира.

– Заповядай, Диди – рече и се настани на високия стол.

Старият прякор не бе даден на Страйк, както повечето хора приемаха, като иронична отправка към едрия му ръст, а идваше от „дидикой“, което бе корнуолската дума за „циганин“. Като го чу, Страйк усети, че омеква, припомнил си защо приятелството с Полуърт бе най-трайното в живота му.

Преди трийсет и пет години Страйк бе постъпил в началното училище на Сейнт Моус с един срок закъснение, необичайно едър за годините си и с акцент, който рязко се отличаваше от местния проточен изговор. Макар да бе роден в Корнуол, майка му го бе подбрала веднага щом се бе възстановила от раждането и бе хук­нала посред нощ с бебе на ръце обратно към лондонския живот, обичан от нея, с поредицата от жилища, където се самонастаняваше, и с лудешките купони.

Какво точно бе написала Леда в бележката, оставена на кухненската маса, Страйк никога не научи. Без съмнение бе имала някакви неприятности с хазаин или гадже, а нищо чудно да бе бързала да посети особено интересен за нея музикален фестивал: вече не бе лесно да живее както ѝ скимне, като имаше две деца. Каквато и да бе причината за проточилото ѝ се отсъствие, снаха ѝ Джоун, която бе точно толкова конвенционална и подредена, колкото Леда бе лекомислена и хаотична, купи на Страйк униформа и го записа в местното училище.

Другите четири и половина годишни хлапета зяпнаха, когато той беше представен пред класа. Няколко се изхилиха, когато учителката съобщи малкото му име – Корморан. Притесняваше го тази работа с училището, защото майка му беше казала – сигурен беше в това, – че ще го обучава у дома. Опита се да обясни на чичо Тед как Леда не би искала той да ходи на училище, но Тед, обикновено тъй разбиращ, отсече категорично, че трябва да го направи, и ето как се озова сред непознати с чудат акцент. Страйк, който открай време отбягваше плача, бе седнал на старовремския чин с капак върху писалището с буца като ябълка в гърлото си.

Защо Дейв Полуърт, всепризнатият главатар на класа, бе решил да се сприятели с новото момче, той така и не обясни удов­летворително, нито дори на Страйк. Нямаше как да е от страх заради едрата фигура на Страйк, тъй като двамата най-добри приятели на Дейв бяха яки синове на рибари, а самият Дейв имаше лошата слава на побойник, чиято настървеност бе обратнопропорционална на ръста му. В края на онзи първи ден Полуърт бе станал едновременно негов приятел и покровител и си науми да впечатли съучениците им с всички причини, поради които Страйк бе достоен за уважението им: беше родом от Корнуол, племенник на Тед Нанкароу от местната команда на спасителите, не знаеше къде е майка му и изобщо не беше крив, че приказва така смешно.