Тревожна кръв [bg]

Полуърт беше кандидатствал за новата работа, без да предуп­реди жена си какво е намислил. След като му предложиха поста, напусна фирмата и си отиде у дома да постави семейството си пред свършен факт.

– Пени се примири вече, нали? – попита Страйк.

– Все така ми казва веднъж седмично как искала развод – подхвърли с безразличие Полуърт. – Но беше по-добре да я изправя пред свършен факт, отколкото да се разправяме по въпроса още пет години. Всичко се подреди чудесно. На децата им харесва новото училище, от компанията на Пени ѝ позволиха прехвърляне в офиса в Големия град. – С което Полуърт имаше предвид Труро, не Лондон. – Щастлива е, само дето не иска да си признае.

Тайничко Страйк се съмняваше в истинността на това твърдение. Незачитането на неудобните факти при Полуърт вървеше ръка за ръка със страстта му към риска и романтичните каузи. Само че Страйк си имаше достатъчно свои проблеми, та да се тревожи за тези на Полуърт, така че вдигна пълната си халба и изрече с надежда да отклони мислите на приятеля си от политиката:

– За много години, друже.

– Наздраве – посрещна тоста му Полуърт. – Е, какво ще кажеш за шансовете на „Арсенал“? Ще се класират ли?

Страйк вдигна рамене, защото се боеше, че обсъждането на възможността любимият му лондонски футболен отбор да си осигури място в Шампионската лига отново щеше да ги върне на темата за неговата липса на лоялност към Корнуол.

– Как е любовният живот? – пробва се Полуърт в различна посока.

– Несъществуващ.

Полуърт се ухили.

– Джоуни е уверена, че накрая ще се хванеш с бизнес партньорката си. Онова момиче Робин.

– Сериозно ли? – промърмори Страйк.

– Каза ми го по-миналия уикенд, като отидох у тях да ѝ оправя сателитния приемник.

– Не ми казаха, че си го направил. Много мило от твоя страна, благодаря.

Ако се опитваше да разсее приятеля си, не постигна успех.

– И двамата всъщност. И тя, и Тед – заяви Полуърт. – Убедени са, че Робин е жената за теб.

След като Страйк не отговори, Полуърт го притисна.

– Значи, нищо не се случва, а?

– Нищо – отвърна Страйк.

– Е, как така? – намръщи се отново Полуърт. Както и преди малко по повод шотландската независимост, Страйк не пожела да се обвърже с желания насреща отговор. – Хубавица е. Видях я във вестника. Е, може да не е чак от ранга на Милейди Откачалка – призна Полуърт. Отдавна беше накичил с този прякор бившата годеница на Страйк. – Но пък, от друга страна, не е и луда за връзване, нали така, Диди?

Страйк се разсмя.

– И Луси я харесва – продължи Полуърт. – Твърди, че ще си подхождате идеално.

– Кога си приказвал с Луси за моя любовен живот? – осведоми се Страйк, вече поразколебан в категоричността си.