Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
Идва часът ни при госпожица Нети Стаут. Тя работи в заложна къща, но гадае с таро в задните стаи, предимно за съседите си и за някой и друг посетител. Тя е пълничка вдовица с граховозелени очи. Сядаме в задното помещение, докато Нети разбърква картите. Голиат оставя парите на масата, тя бързо ги прибира в едно чекмедже и продължава да размесва тези пъстроцветни карти.
– От колко време тълкувате карти таро? – пита Голиат.
– Откакто бях дете, господине. Майка ми и баба ми имаха дарбата. Баба ми беше циганка. Със същата коса като вашата, госпожице.
Нети нарежда картите в странен кръст и на няколко произволни места около него. Всичките са доста протрити, опърпани, но ярки като пеперуди. Бляскави цветове като на скъпоценни камъни. Искам да ги докосна и посягам с пръст, но Голиат ме потупва по ръката.
Нети внимателно се вглежда в картите, вдига вежда и поглежда право към Голиат.
– Вие сте много заможен господин. Богат сте като принц, но никога не сте живели като такъв. Опитвате се да ѝ помогнете, опитвате се да намерите някой, който да може да ѝ помогне. Аз не мога. Трябва да я държите далеч от часовници и огледала. Тя има власт над тях. Но не знам защо. Чувам как насекоми цъкат около нея като мънички часовници. – Спира, после продължава. – Съжалявам. Някак не мога да разтълкувам достатъчно за вас. Заради шума от часовниците е. Размътва ми мислите. – Отново поглежда картите. – Дошли сте по вода на малко корабче, след дълъг път от красиво място, което ви липсва и на двамата. Накрая ще се върнете там. Нищо друго не виждам.
– Благодаря ви – казва Голиат мило.
Очите на Нети се стрелват към мен.
– Мога да видя дарбата у други. Гадатели с чаени листа, говорещи с призраци, радиестезисти с ябълкови клонки. Виждам светлината им, тя сияе малко по-ярко, отколкото при другите. Но нямам представа какво сте вие, госпожице. Вие сте нещо много различно.
– Кажете ми – пита Голиат, сменяйки темата. – Познавате ли господин Огъстъс Найтингейл, спиритуалиста?
Нети извърта очи и се засмива; дълбок, топъл кикот.
– Виждала съм котешки изпражнения, които са по-големи медиуми от него. Този е безчестник, роден за преструвката.
– Опасявам се, че и ние така си помислихме. Довечера ще ходим при него. Може би е по-добре да не го правим.
Нети се усмихва.
– Познавах го още докато работеше в сладкарницата. Тогава беше досадно човече, но все пак безобидно.
Излизаме от магазинчето ръка за ръка и се връщаме в квартирата си, където Голиат ми чете приказките от начало до край.
Когато пристигаме в малката църква на спиритуалистите, хората вече се тъпчат вътре като сардини в рибарска мрежа. Над вратата виси грамаден плакат на господин Найтингейл в театрална поза, хванал вцепенен бухал, който ми изглежда препариран. Надписът отгоре: