Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Голиат поклаща глава.

– По-скоро не, господин Найтингейл.

Той поглежда към мен.

– Може би тя би желала. Как се казваш, момиче?

– Мирър – казвам.

– Искаш ли да изкарам лошия демон от теб?

– Иска ми се да видя как се опитвате – отговарям.

И е решено.

Напускаме „Куак“ и се връщаме в квартирата си. Звездите са скрити под плащ от смог, а въздухът е пропит със смрад на котешка козина. Чудя се колко ли пари е поискал съмнителният господин Найтингейл. Чудя се, дали ако се препъне в наметалото си, падне от пристанището и се удави, това ще е нещо лошо. Дали ангелите, които седят по покривите, ще се намесят? Или ще свият крилатите си рамене и ще го гледат как потъва под водата?

Щом главата ми докосва възглавницата, на мига заспивам. Сънувам, че Голиат е египетски принц, а аз съм неговият вълшебен крокодил с лъскави-лъскави зъби. Мога да изям когото си поискам, а той ще ми разреши.

Утрото огрява Ливърпул със слънце като жълтък, небето – стоманено сиво, с вихри от промишлени пухкави вълма памук. Закусваме бекон с купчина препечени филийки с масло. Облизвам мазнината от пръстите си и се усмихвам на красивия Голиат. В грамадната му тъмна брада има сребърни нишки като лунна светлина, а очите му са шоколад – дълбоки и сладки. Днес носи голяма кожена шапка и дълго кожено палто. Прилича на огромна мечка гризли, а аз съм неговото мече. До себе си държи дълъг сребърен бастун с гравирана жаба на дръжката. Веднъж го попитах защо е избрал жаба, а той каза, че защото жабите изпълняват желания, ако ги целунеш. Затова го целунах по бузата и си пожелах никога да не ме оставя и винаги, винаги да ме обича.

Сеансите на господин Найтингейл в църквата на спиритуалистите са довечера и Голиат е решил през деня да посетим една жена, която гадае с карти таро. Казва се Нети Стаут9 и се намира в едно магазинче на улица „Гудхоп“10. Препоръча ни я съпругата на кръчмаря, която ни донесе закуската.

Сутринта храним чайките около пристана, после откриваме малка пекарна и си купуваме пайове с месо за обяд, а за десерт – охлювчета с карамел. Голиат поглъща три и обявява, че ще ми купи книга за утре във влака. Откриваме една антикварна книжарничка, малка и тъмна, претъпкана с книги. Харесва ми звукът на прелиствани страници, различните цветове и рисунки. Харесва ми миризмата им, мускусни и покрити с отпечатъци от пръсти.

Продавачът ни поглежда с подозрение, тъй като сме странна двойка. Избирам си книга с приказки с тъмни илюстрации и поучително послание като предупреждение за децата, което ми се струва смешно. „Не си играй с кибрита. Не се разхождай сам в гората. Не говори с непознат, защото може да е предрешен вълк.“ Подавам я на Голиат, който я прелиства набързо, потупва ме по главата и подава книгата на продавача.

– Червената шапчица би искала тази книга, моля.

Книгата ми е скъпа, защото е пълна с магии и чудеса, също като него.