Господарят на дъжда [bg]

Фийлд излезе на балкона и погледна към хиподрума, където препускаха коне. По улицата изтрака трамвай и часовникът на Клуба по езда удари два пъти; той прозвуча ясно въпреки далечния вой на полицейски сирени.

— Много хубаво — отбеляза Фийлд.

Жената стоеше в средата на стаята и го наблюдаваше внимателно, макар и не толкова враждебно като в началото. А може би така му се струваше. Беше жилава жена, вените и мускулите на ръцете й изпъкваха. Той се запита как е попаднала тук, как изкарва прехраната си и изпита необяснима тревога за съдбата й. Всеки говореше за белогвардейските семейства и прогонването им от родината, но досега изпитанията, на които бяха подложени, му се бяха стрували нереални.

Той се приближи до етажерката и забеляза снимка, подобна на тази, която беше видял в апартамента на Лена Орлова. Бащата също бе с униформа, но позираше пред по-скромна къща, без жена и само с две деца — почти еднакви момичета с бели рокли и черни коси и смутено усмихнати пред фотоапарата. Тримата се държаха за ръце, което говореше за голяма обич между баща и дъщери. По-голямото момиче бе прегърнало сестричето си, сякаш да го защити. Фийлд отново се замисли за жестоката съдба на Лена Орлова и щастливото й минало. Чувстваше се като натрапник. Той се изкашля и махна към книгите:

— Сигурно четете много.

— Баща ми казваше, че всеки трябва да прочете „Ана Каренина“.

— Мъдра мисъл. — Той отново прочисти гърлото си; беше пресъхнало. — Съжалявам. Вие ли намерихте трупа?

— Да.

— Как?

Тя присви очи:

— В какъв смисъл „как“?

— Ами… защо отидохте у госпожица Орлова?

Тя ядосано тръсна глава:

— Отидох да я помоля за чаша мляко, но тя не отваряше.

— Как влязохте?

— Вратата беше открехната.

— Имаше ли навик да я оставя така?

— Нямам представа.

— Значи не се познавахте добре, така ли?

— Не много.

— Какво означава „не много“.

— Означава „не“.

— Не бяхте ли приятелки?

Тя го изгледа втренчено; беше скръстила ръце на гърдите си и стискаше раменете си.

— Поздравявахме се, само толкова.

Фийлд погледна книгите и снимките.

— Странно. Двете сте съседки, имате еднакви съдби, сами сте в този град, а не се познавате.

— Ако ви се струва странно, господине, значи нищо не разбирате.

Той се опита да скрие смущението си, като отново погледна семейната снимка. Разбира се, двете жени, произхождащи от знатни фамилии, можеха да имат безброй причини да не се сближат.

Отвори бележника си и извади от горния джоб на сакото си старата писалка на баща си.