Господарят на дъжда [bg]

— За какво? — попита Фийлд.

— Още е с бельо.

— Това не означава, че не е имало сношение.

— Да, но по дрехите не се виждат следи от сперма. — Той се върна при вратата; изглеждаше ядосан. — Трябва да повикаме Марецки. Чен, намери го и му кажи да побърза.

Отново се обърна към младия си колега:

— Разкажи ми за нея… Фийлд, нали така?

— Да.

— Добре ли си?

— Да.

— Стиснал си юмруци.

Фийлд отпусна ръце.

— Кажи ми за нея.

— Какво?

— Как се казва?

— Лена Орлова. Грейнджър провери адреса в архива и Дани веднага извади досието й. Снимката отговаря. Това със сигурност е тя.

Капризи се намръщи:

— Дай повече подробности.

— Не съм убеден, че мога да дам…

— Нали затова ни ощастливиха с компанията ти?

— Досието не е много подробно.

— Разкажи ми го накратко.

Фийлд си пое дълбоко въздух:

— Подозират я, че симпатизира на болшевиките. Посещавала е събрания на „Нов шанхайски живот“. Адресната й регистрация е тук. Друго не ни е известно.

Капризи погледна снимката до леглото. Взе я, разгледа я внимателно и я хвърли на Фийлд. Когато се ядосаше, американецът стискаше зъби и мускулите на лицето му се очертаваха. Тази реакция не убягна на Фийлд; Капризи сигурно подозираше, че Специалният отдел преследва тайни цели.

На снимката се виждаха членовете на голямо семейство, седнали на зелената трева пред голяма къща. Майката бе слабичка, елегантна жена; бащата носеше военна униформа. Имаше пет деца: три момчета с моряшки костюмчета и две русокоси момичета с хубави бели рокли. Лена беше по-голямото. Фийлд изпита тъга и захлупи снимката върху леглото. След този кратък поглед към миналото трупът пред него сякаш изведнъж се преобрази.

— Баща й е бил царски офицер, а вие я подозирате, че е комунистка. — Американецът изцъка с език. — Това ли ви е разузнаването?

Цивилният детектив още стоеше на колене и почистваше нощното шкафче с четчица. Капризи постави ръка на рамото му.

— Как е?

— Белезниците са чисти, но навсякъде другаде е пълно с отпечатъци.

— Белезниците са важна улика.

Високо на стената стаята имаше прозорче. Капризи стъпи върху нощното шкафче, за да го отвори, и надникна навън.

— Балконът й е общ с жената от съседния апартамент. Иди да я разпиташ, Фийлд. Както и всички съседи.