Господарят на дъжда [bg]

— Духовит си — усмихна се одобрително американецът. — Ще ти е полезно тук.

— А твоето име?

— Капризи.

Отново спряха. Многобройна тълпа запречваше улицата. Капризи отвори вратата си и слезе. Започна да си проправя път сред навалицата; Чен и Фийлд го последваха. Хората неохотно се отдръпваха. На паважа в локва съсирена кръв лежеше някакъв мъж. Беше гол до кръста и кожата му още блестеше от пот. Рикшата, с която си бе изкарвал прехраната, лежеше смачкана като кибритена кутийка. Всички го наблюдаваха безмълвно. Фийлд познаваше града и знаеше, че след този случаен инцидент едно цяло семейство може би ще бъде обречено на глад и мизерия.

Капризи провери пулса на пострадалия.

— Какво е станало? — попита, после заговори на китайски.

Фийлд разбра само последното му нареждане:

— Разпръснете се.

На връщане към колата американецът попита:

— Как си с китайския?

— Уча го.

— Браво. — Продължи кисело: — Блъснала го кола. Олдсмобил. Европейци, които дори не си направили труда да спрат.

Продължиха по улица „Фучоу“ до висока жилищна сграда срещу хиподрума. Отпред имаше друга полицейска кола и двама униформени стояха на пост до врата с надпис „Щастливи времена“. Двамата кимнаха на новодошлите. Капризи и Чен влязоха в луксозното фоайе. Вътре зад мраморно бюро седеше възрастен китаец с червено-златиста брокатена униформа.

— На последния етаж — извика един от полицаите, докато тримата се качваха в асансьора.

Капризи натисна копчето и кабината потегли. Този асансьор се движеше по-плавно от онзи в полицейското и имаше гладка дървена ламперия и огледала. Фийлд се стараеше да не гледа отражението си, но американецът без стеснение започна да си чисти зъбите. Чен погледна младия детектив и се усмихна. Държеше автомата за пълнителя, с дулото надолу.

На последния етаж имаше просторно фоайе с две врати от двете страни на огледало със златна рамка. До дясната стоеше друг полицай.

Влязоха. Апартаментът не беше толкова голям, колкото очакваше Фийлд, но бе далеч по-луксозен от тясната му квартира. Паркетът бе лъснат. До едната стена имаше дълъг диван с бяла памучна покривка и копринени възглавнички с пъстри шарки. Отстрани стоеше красива китайска ракла с грамофон. До остъклената плъзгаща се врата на малкия балкон имаше плетен стол. На етажерката в един ъгъл бяха подредени книги с кожени подвързии и снимки в рамки. Фийлд отново подръпна яката си и последва Капризи в коридорчето към спалнята.

Миризмата и видът на кръвта по белите чаршафи го стреснаха, но той се постара да не издава отвращението си. Непознат цивилен детектив посипваше нощната масичка с прах за снемане на отпечатъци. Един фотограф се беше приготвил да снима и светкавицата му блесна ослепително.