Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
XXVI
„Щом ще вървя, защо се бавя още!
Да тръгвам аз, прежалих си живота.“
„И бог на помощ!“ — рече Карл високо.
За благослов прекръсти го широко,
и жезъла му даде, и писмото.
XXVII
Граф Ганелун е в шатъра си вече.
В най-скъпите доспехи се облече,
които там можа да си намери,
и златни шпори на ботуш разпери;
на кръст препаса си Мурглеис — меча,
и на бегача Тачебрун се метна,
а чичо Гинемер държеше стреме.
Оплакваха го рицари в туй време:
„За мъки се родихте вий, храбрецо!
Тъй дълго, дълго служихте в двореца,
васал най-знатен, бяхте тачен вредом.
Тоз, който на беди ви днес обрече,
да го спаси и Карл не може вече!
Защо ви той посочи? — Не е честно,
че вий от род сте знатен, е известно.“
Добавят те: „И нас със вас вземете!“
А Ганелун: „Пазил ме бог — недейте,
сам ще умра — вий, рицари, живейте,
сеньори, в мила Франция вървете,
жена ми там от мене поздравете
и Пинабел — приятел мой от детство!
Закрилници на моя син бъдете —
на Балдевин — и верно му служете.“
И той поема пътя през полето. Аой.
XXVIII
Препуска Ганелун край ред маслини
подир посланиците — сарацини.
Назад останал, Бланкандринс го вика.
Те разговор лукав започват тихо.
Пръв Бланкандринс: „Какъв е Карл Велики!
Калабрия34 и Пулия той има
и през соленото море премина,
от Англия покорна данък взима,33
що търси още в нашата родина?“
„Тъй Карл желае! — Ганелун извика. —
Не ще му бъде равен нивга никой!“ Аой.
ХХIX
И рече Бланкандринс: „Добри са ваште франки,
но лош съвет на Карла често дават,
та всичките му сили изхабяват.
И му отнемат гордата осанка.“
Отвърна Ганелун: „Това така е
за граф Роланд! Но има да се кае!
Например вчера седна Карл на сянка,
дойде Роланд, облечен в броня — плячка
от Каркасоние,34 пристъпи гордо крачка,
червена ябълка в ръка показа.
«Вземете в дар — на вуйчо си той каза —
короните на всички господарства!» —
Ще го погубят гордост и омраза,
в бой всеки ден живота си излага.
Умре ли — мир настанал би веднага.“ Аой.
XXX
И рече Бланкандринс: „Омразен е Роланд!
На всички иска да е комендант
и цялата земя да грабне сам.
Но на кого разчита? Аз не знам.“
А Ганелун: „На франкската войска.
Обича го, че бие се без жал.
Сребро и злато пръска той с ръка,
коне, катъри, брони е раздал.
И Карл от него всичко има в дар —
до Изток чак ще стане господар!“
XXXI
Тъй, яздейки по пътя, Бланкандринс и
граф Ганелун коварно уточниха
как граф Роланд най-лесно да загине.
Тъй, яздейки, те в Сарагоса влизат,
под кипарис висок след пътя слизат.
Под сянката на бор е трон издигнат,
покрит с копринен плат александрийски.
Там цар Марсили е сред свойта свита
и двайсет хиляди бойци. — Сами те
ни дума не продумват и не скриват,
че чакат да узнаят новините.
Там Бланкадринс и Ганелун отиват.
XXXII
Пред цар Марсили спира Бланкандринс
и за ръката Ганелун държи.
„Бог Аполун да ви благослови
и Мохамед — ний всичко им дължим.
Предадохме молбата ви, уви,
молитва Карл пред всички промълви,
а отговор не даде. Праща ви
французин знатен, свой барон любим,
да чуете от него най-подир
съгласен ли е Карл да има мир!“
„Да чуем!“ — рече царят несмутим. Аой.
XXXIII
Но Ганелун, обмислил всичко здраво,
умело заговори, не направо,
като човек изпечен във словата.
„Привет ви нося — каза той на царя —
във името на бога в небесата.
Какво ви Карл Велики известява:
Възприемете святата ни вяра —
той половин Испания ви дава
като васал. Не сте ли с туй съгласен,
пленен със сила и завързан здраво,
в Екс — столнината ний ще ви отправим.
Присъдата ви няма да разтакат,
веднага смърт позорна там ви чака.“
Изтръпнал от такава зла заплаха,
Марсили златно копие размаха;
поиска да го хвърли, но го спряха. Аой.
XXXIV
Позеленя от злоба цар Марсили,
разклати пика с непокорни сили.
Видя го Ганелун, изтегли живо
пет пръста меча, викна горделиво:
„Как хубаво блестиш, мой меч закрилник,
теб в двора кралски нося сто години!
Не ще рече за мене Карл Велики,
че в чужди край загинал съм мърцина.
Към честна смърт чрез тебе се отива!“
Неверните крещят: „Така не бива!“
вернуться
33
От Англия покорна данък взима — Карл никога не е достигал Англия. И Калабрия никога не е била на Карл.
вернуться
34
Плячка от Каркасоние. — в едно сказание се говори за героинята Каркас, която се противопоставя мъжествено на Карл Велики, но бива победена и стените на Каркасон се предават. И сега може да се види на вратите на града статуя на девойката Каркас, надуваща рог.
Перейти на страницу: