Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
LХХXII
И каза той: „Неверните видях:
Тъй много са, ний шепа сме пред тях.
Сто хиляди обхождат ни в дъга
със шлем, със щит, а броните блестят,
на дръжки — сиви копия лъщят.
Ще има бой невиждан досега.
Сеньори франки, бог дано е с нас!
Да ги отблъснем — туй е в наша власт!“
А франките: „За бягащите — срам!
До смърт ще бъдем всички верни вам!“ Аой.
LХХХIII
А Оливер: „Неверните са много,
пред тях ний само шепа сме! За бога,
Роланде, друже, затръби със рога!
Ще чуе Карл, назад ще се насочи!“
Роланд в ответ: „Не съм безумен още!
И слава ще загубя, а и почит.
Веднага сеч със Дюрандал ще почна.
До дръжката си мечът кръв ще лочи.
Неверните ще победим, безспорно!
Белязани са те за смърт позорна!“ Аой.
LХХХIV
„Да свирнеш с рога, друже мой, е време,
ще чуе Карл, с войската ще поеме
назад, на помощ ще ни дойде лесно.“
Роланд отвърна: „Туй ще е безчестно!
Ще укорят рода ми зарад мене
и мила Франция ще бъде унизена.
Със Дюрандал да удрям по-добре е,
с добрия меч, до мен що се люлее,
в кръв острието му ще червенее.
Неверниците са душици дребни,
нападат ни, но тука смърт ги дебне!“
LХХХV
„Надуй си рога, друже мой, Роланд!
Карл в проходите ще го чуе, знам
и ще се върнат франките при нас.“
„Опазил бог — Роланд отвръща пак, —
та жив човек да не разказва как
зарад неверник рог надул съм аз!
Не ще покрия своя род със срам!
Когато вляза в тоя бой голям,
от удари безброй във кръв облян
ще бъде моя остър Дюрандал!
Ще удрят франките добри без жал!
Очаква смърт неверникът презрян!“
LХХХVI
А Оливер: „Кой вас ще укорява?
През планини, долини и дъбрави
настъпват сарацините събрани,
покрили са и хълми, и поляни.
Видях: огромна е войската вража,
а нашата дружина — малка стража!“
Роланд отвръща: „Сили туй ми дава!
Да пази бог — с десницата си здрава
не съм лишавал Франция от слава!
Смърт по-добре, а не от срам да жаля!
Бойци ли сме — ще ни обича краля!“
LХХХVII
Роланд е буен, Оливер — разумен.
И двамата — безстрашни в боя шумен.
На кон ли са, с оръжие нахлуват
сред враговете и до смърт щурмуват.
Добри са — горди в мисли и във думи.
Наблизо сарацини яздят лудо.
И каза Оливер: „Роланде, друже,
те идат — Карл е тъй далеч оттука!
Не свирна с Олифан — да бе чул звука,
не би оставил Карл да ни погубят,
А горе там в Испанските клисури
ариергарда е на поста труден;
не ще се никой утре там събуди.“
Роланд отвръща: „Смут не ща, не струва!
Проклет да бъде, който се страхува!
Ще устоим на тежкия им удар
и в ръкопашен бой ще ги учудим!“
LХХХVIII
Че бои ще има, граф Роланд разбра.
Като разсърден лъв и леопард,
той Оливер и франките събра:
„Спокойно, друже! За ариергард
от всички франки император Карл
сам тези двайсет хиляди избра!
Страхливци, знае, няма между тях!
Че за сеньора трябва ний без страх
да претърпим студ, пек, дори беда,
и кръв, и плът да губим! За това
бий с копието, аз със Дюрандал,
добрият меч, що кралят ми е дал!
Умра ли — който би го овладял,
ще каже: «Меч бе той на смел васал!»
LXXXIX
Със своя кон се изкачи наблизо,
на хълм, Турпин — храбрец архиепископ.
Да посъветва франките поиска.
«Барони, Карл туй място отреди ни,
на смърт дължим на краля да отидем
и вярата си ний да не обидим.
Ще има бой, на — вижда се с очите —
приижда сарацинското котило.
Чрез изповед търсете божа милост:
ще ви спася със благослов душите.
Умрете ли, във рая ще вървите,
ще бъдете най-святи мъченици.»
От кон те слизат, долу се простират,
Турпин ги благославя със десница:
заклеват се — безстрашно да умират!
ХС
Французите се вдигат на нозете.
От всички грехове са опростени
и от Турпин и бог благословени.
Набързо пак се качват на конете.
И като рицари въоръжени,
за бой в редици те са построени.
Роланд повика Оливер и рече:
«Събрате мой, разсъдили сте верно,
че Ганелун-предател взел е вече
пари и злато, подкупи безмерни.
Дано чрез краля бъдем отмъстени.
Марсили ни е купил отдалече,
но стоката ще има той чрез меча!» Аой.
XCI
Роланд на коня бърз, на Велянтиф,
минава през испански теснини.
Оръжието му добре стои.
Смел, копие в ръката си върти,
с връх остър към небесни висоти.
На върха с бяло знаме — отстрани
чак до ръцете му висят ресни.
Напет е той и по лице красив.
След него бойният другар върви.
«Защитник ни е!» — всеки там мълви.
Свирепо той неверните следи,
а своите франки — с нежност във гърди;
и казва им любезно — вожд любим:
«Напред, барони, в боя да вървим!
Неверните до смърт да съкрушим!
Богата плячка днес ще присвоим.
Кой френски крал такава е добил?»
Врагът съвсем се беше приближил. Аой.
Перейти на страницу: