Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
LXV
Там граф Роланд Гуалтер от Ум повика:
„С хиляда франки трябва да държите
клисурите, а и височините —
да не пропадне от бойците никой!“ Аой.
Гуалтер шепти: „За вас ще сторя всичко!“
С хиляда франки от земята мила
обходи върховете, долините.
Дори да бъдат лоши новините,
хиляда меча ще летят в защита!
Но още този ден цар Алмарис пристигна,
от царството Белферне — тежка битка вдигна.
LXVI
Високи планини, долини мрачни,
скали страхотни, теснини ужасни.
Французите с голяма мъка крачат.
От десет левги тътен чуваш ясно.
Пред своята земя дошли, те спряха:
Гаскония на Карл оттам видяха.
За роден край си спомниха тогава,
за щерките си, за съпруги знатни.
От умиление там всички плачат.
Най-много страда Карл, не ще забрави:
в клисури тесни сестриник остави.
Не издържа и в сълзи се задави. Аой.
LXVII
Дванадесетте пера са в Испания!
Те с франки двайсет хиляди се сбраха —
безстрашни, те от смърт не се бояха.
Във Франция се връща Карл, печален,
тревога скрил под свойто наметало.
Херцогът Нейм на кон край него яха:
„Какво ви мъчи?“ — Карл дълбоко страда:
„Обижда ме тоз, който го не знае!
Не ще прикрия мъката си, тя е:
че Франция от Ганелун пропада!
Сънувах аз, че бяхме с него двама:
той счупи мойто копие в ръката —
в ариергарда той Роланд изпрати!
В земята чужда го оставих, сам е,
загине ли — заместник негов няма!“ Аой.
LXVIII
Неиздържал, заплака Карл Велики.
Сто хиляди французи в жал въздишат
и тръпнат в страх Роланд да не загине.
Предаде го на злите сарацини
граф Ганелун, от тях получил скришом
скъп дар сребро, и злато, и коприна,
коне, катъри, лъвове, камили.
Испанските барони цар Марсили
и графове, херцози, амирафли свика,46
и графски синове — добри войници,
сбра четиристотин хиляди в три дни.
Те в Сарагоса с тъпани пристигат.
На горда кула Мохамед издигат,47
езичниците му се поклониха.
В бръз ход пресичат планини, долини,
земя Цертейне; после спряха тихо —
французки знамена далеч откриха.
На Карл ариергарда — смел защитник,
не ще отбегне да приеме битка.
LXIX
Ha цар Марсили сестриник тогаз
подкарва муле, яхнал с прът в ръка,
на вуйчо си, засмян, мълви така:
„Царю честити, дълго служих аз,
преминах през беди и теглила,
прославих се със битки и дела!
В дар искам пръв да вляза в бой с Роланд,
та с копие да го пронижа сам.
И с помощта на Мохамеда, знам,
ще отърва испанската земя
от проходите чак до Дюрестан.48
И франките пленил, сразил бих Карл!
Да няма през живота ви война!“
Получи ръкавица в тишина. Аой.
LXX
И ръкавицата щом взе, суров:
„Царю честити — викна в порив нов, —
придайте ми към този дар с любов
бойци дванайсет.49 Да сразим в позор
дванадесетте пера съм готов!“
Обади се тогава Фалсарон,
на цар Марсили брат и смел барон:
„Да идем двама сестринико мой,
далеч отмина Карл с бойци безброй.
С ариергарда да започнем бой —
на смърт обречен, ще загине той.“ Аой.
LXXI
Цар Корсалис от другата страна —
бербер е той и майстор на злина —
дойде при тях и рече — смел васал:
„Не съм страхливец, идвам с вас без жал!“
По-бърз от кон, в галоп дойде завчас,
пред царя спря Малпримис от Бригант,
провикна се със много силен глас:
„С дружина съм готов за Ронцесвал!
Роланд ще стигна, ще го смажа аз!“
LXXII
Спря Амирафл от Балагет отсреща
с лице юначно и сърце горещо.
Напет е той. На своя кон щом седне,
в доспехи бойни горделив погледне.
Той с храбростта си е навред известен.
Да беше кръстен, би бил рицар честен.
Пристъпи той пред цар Марсили, рече:
„За Ронцесвал и аз готов съм вече!
Роланд сразен ще бъде там от мене,
и Оливер, дванадесетте пера,
и всички франки, щом ги там намеря!
А Карл е стар и даже вдетинен е;
войната си да води, уморен е;
Испания свободна ще е вече!“
Марсили слуша с радост тия речи. Аой.
LXXIII
И алмацур един от Мориане50 —
не зная друг такъв подлец в Испания —
пред цар Марсили почна да се хвали:
„При Ронцесвал във битка ръкопашна
ще водя двайсет хиляди безстрашни.
Роланд от мен смъртта си там очаква!
Крал Карл смъртта му дълго ще оплаква!“
вернуться
46
И графове, херцози, амирафли свика — при цар Марсили има смесване на християнски титли (херцози, графове) с арабски (амирафли, алхалифи и пр.); Амирафл — може би от арабското ал-модаффер, победител.
вернуться
47
Мохамед издигат — поради незнание авторът смята мохамеданите за идолопоклонници.
вернуться
48
От проходите чак до Дюрестан — не е установено.
вернуться
49
Бойци дванайсет — навярно Аелрот, сестриникът на Марсили, включва и себе си в това число. Защото ясно е, че авторът по подобие на 12-те пера на Карл Велики дава 12 пера и на Марсили. Сестриникът на Марсили ще загине от ръката на сестриника на Карл — Роланд.
вернуться
50
И алмацур един от Мориане — от арабското ал-мансур, победител, храбрец. Мориане е местност при горното течение на Ебро.
Перейти на страницу: