Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
После изведнъж закрачи отново напред-назад. Но този път очите му блестяха с чист плам — явно някаква великодушна и благородна мисъл възникваше в духа му. Той се спря на нея, приласка я, полюбува й се и накрая я възприе.
В този миг на вратата се почука. Мистър Шарп се връщаше.
— Моля да ме извините за съмнението ми — рече му сърдечно докторът. — Сега аз съм вече убеден и се чувствувам хиляди пъти задължен към вас за вашите старания.
— Не сте ми ни най-малко задължен… Обикновена работа… Такава ми е професията… — отговори мистър Шарп. — Мога ли да се надявам, че сър Бриах ще продължи да ни бъде клиент?
— Разбира се. Поверявам цялото дело във ваши ръце… Ще ви помоля само да се откажете да ме кичите с тази нелепа титла.
„Нелепа! Титла, която струва двадесет и един милиона лири стерлинги?“ — казваше лицето на мистър Шарп; но той отстъпи, тъй като беше голям угодник.
— Както желаете, вие сте господарят — отговори той. — Сега аз ще взема влака обратно за Лондон и ще чакам заповедите ви.
— Мога ли да запазя тези документи? — попита докторът.
— Разбира се, ние имаме копия от тях.
Останал сам, доктор Саразен седна на бюрото си, взе един лист и написа следното:
Брайтън, 28 октомври 1871 год.
Скъпо чедо, пада ни се едно огромно, колосално, невероятно богатство! Не смятай, че съм се умопобъркал и прочети двата или трите печатни документа, които прилагам към писмото си. Там ясно ще видиш, че се оказвам наследник на титлата английски или по-скоро индийски баронет и на един капитал, който надхвърля половин милиард франка, понастоящем вложен в Английската банка. Не се съмнявам, скъпи ми Октав, в чувствата, с които ще посрещнеш това известие. Ти също като мен ще разбереш какви нови задължения ни налага едно такова богатство и на какви опасности може то да подхвърли нашето благоразумие. Няма час, откак узнах за това, и вече тревогата от подобна отговорност заглушава наполовина радостта ми от сигурното събитие, когато мисля за тебе. Може би тази промяна ще бъде съдбоносна за нас… Скромни труженици на науката, ние бяхме щастливи в своята неизвестност. Ще бъдем ли щастливи и занапред? Не, може би, освен ако… Но аз не смея да ти говоря за една идея, на която се спря умът ми… освен ако това богатство стане в нашите ръце ново и могъщо научно оръдие, чудесен инструмент на цивилизацията!… Ще приказваме пак за тези неща. Пиши ми, кажи ми веднага какво впечатление ти прави това голямо известие и се заеми да го съобщиш на майка си. Сигурен съм, че като разумна жена тя ще го приеме тихо и спокойно. Що се отнася до сестра ти, тя е много малка още, за да й завърти главата нещо подобно. Впрочем нейната главица мисли здраво и стига да схване всички възможни последици от известието, което ти съобщавам, уверен съм, че от всички ни нея най-малко ще смути тази внезапна промяна. Стисни силно от мое име ръката на Марсел. Той влиза във всички мои планове за бъдещето.