Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
И зхиррзхианците щяха да разберат кои са истинските завоеватели.
(обратно)Думата взе говорителят на двамата мрачанци. Имаше мек и нисък глас, ала достатъчно настойчив, че да подразни слуха на командир Трр-мезаз:
— Трябва да се вслушате в думите ни, командире на зхиррзхианците. — Преводът, който Трр-мезаз чуваше през затъкнатите в слуховите си цепки слушалки, закъсняваше с няколко секунди. — Тук, на Доркас, сме в голяма опасност. Накарайте вашите водачи да ни откарат при тях.
— Лахетилас, правим всичко по силите си, за да ви опазим — отвърна Трр-мезаз. — Но сигурно си давате сметка, че Върховният съвет на Военното командване е зает…
— Всичко по силите си? — прекъсна го презрително и надменно Лахетилас. — Приютили сте един от човешките завоеватели, който носи вина за ужасната атака срещу нас, и въпреки това твърдите, че сте ни защитили?
— Сржънт-яновиц, човешкият завоевател-затворник, е под строго наблюдение — намеси се заместник-командир Клнн-вавги иззад гърба на Трр-мезаз. — Ако наистина е един от отговорните за атаката срещу вас, няма да има възможност да я повтори.
Вторият мрачанец изломоти нещо.
— Така твърдите вие — последва го преводът. — Но сами признавате, че не познавате механизма на атаката. Как тогава предполагате, че можете да ни гарантирате безопасността?
— Никога не съм твърдял, че безопасността ви е гарантирана — отвърна хладно Трр-мезаз. Имаше нещо в поведението на тези двамата, което намираше за крайно раздразнително и неприятно. Последното, което му трябваше сега, бе да изнася лекция върху отговорността си като командващ зхиррзхианските наземни части. — Доркас се намира във военната зона, в която сте се озовали по собствена воля. Ще трябва да приемете опасността като всички нас.
Лахетилас заговори отново с хладнина, която можеше да си съперничи с тази на Трр-мезаз.
— Разликата, командир Трр-мезаз, е, че вие сте войници, а ние — посланици. Освен това не по наш избор пристигнахме в така наречената от вас военна зона. Молбата ни беше да бъдем откарани при вашите водачи, за да обсъдим съюза между нашите два народа.
— Както вече казах — отвърна Трр-мезаз, — това решение тепърва предстои да бъде взето. Нищо повече не мога да направя по въпроса.
Лахетилас въздъхна дълбоко. Гласът му се промени отново и стана мек, с нотки на печал.
— Мисля, че ви разбирам. Недоверието и страхът са неотменна част от военното време. Но толкова по-жалко ще е, ако позволим те да доведат до унищожаването на нашите два народа.
— Толкова по-жалко, наистина — съгласи се Трр-мезаз. — От друга страна, зхиррзхианците са далеч от подобна заплаха.
— Може и да сте по-близо, отколкото си представяте. Вашето Военно командване се нуждае от спешна информация за КИОРО. Ако човеците-завоеватели успеят да го сглобят отново…
Внезапно зад мрачанците се появи един старейшина — полупрозрачното му лице се подаваше от стената.
— Командире, прекратете незабавно този разговор — изсъска той.
Още преди Лахетилас да успее да се извърне, лицето изчезна. Той се намръщи.
— Тези зхиррзхиански гласове ме безпокоят, командире. Откъде идват?
— Ще запозная лично Военното командване с молбата ви — рече Трр-мезаз, като игнорира въпроса му. — Време е да вървим. Моите воини ще се погрижат за вас.
Лахетилас отново въздъхна и се поклони едва забележимо.
— Добре. Предполагам, че не може да се направи нищо повече. Особено когато става въпрос за дребни играчи на сцената на историята.
— Всичко хубаво — рече троснато Трр-мезаз и обърна обидено гръб на двамата мрачанци. Дребни играчи. За такъв ли го смятаха тези досадници — за дребен играч?
Как смееха да му хвърлят подобни думи в лицето? Той беше Трр-мезаз, командващ зхиррзхианския плацдарм във вражеската територия. Дребен играч!
Но той скоро щеше да им го докаже. Щеше да се свърже лично с Военното командване, ако е нужно, щеше да потърси самия Върховен вожд на клановете. И като изяснеше този въпрос, козината им щеше да настръхне.
— Арогантни дребосъци, нали? — промърмори зад него Клнн-вавги, докато пресичаха площадката за кацане и се приближаваха към щаба.
— Ужасно — озъби се Трр-мезаз. — Не зная какво си мислят тези мрачанци, Втори, но аз не се смятам за дребен играч.
— Ще трябва да им го докажем — рече Клнн-вавги и щракна с език. — Но видя ли какво се случи? За трети път, откакто сме тук?
— Говориш за неочакваната поява на старейшината по време на разговора, нали?
— Точно така.
— Интересно, наистина, — съгласи се Трр-мезаз. Върховният командир Дклл-кумвит им бе дал ясно да разберат, че присъствието на зхиррзхиански старейшини на кораба трябва да бъде запазено в най-строга тайна от мрачанците. Ала с внезапната си поява този старейшина заплашваше да наруши тайната.