Владетелят на кулата

— Досега са използвани само на сушата, но аз съзрях потенциала им да ни донесат победа и тук. Успешна женитба на сухоземното и морското военно изкуство. Запиши го. — Записах думите му на листа пергамент, който ми бяха дали.

Старецът завърши скицата си и се поклони на генерала. Той свали ръка и отиде при една маса с карти наблизо.

— Прочетох хрониката ти — каза ми. — Не си прекалил с ласкателствата. Умно решение.

Нов пристъп на страх стисна в юмрук сърцето ми и аз се запитах дали ще ми позволи да избера кое око да ми извади.

— Едно твърде ласкателно описание би породило подозрения у онези мои сънародници, които нямат търпение да прочетат за подвизите ми — продължи той. — Току-виж решили, че съм преувеличил постиженията си. Много умно от твоя страна, че си доловил този риск.

— Благодаря ви, господарю.

— Не беше комплимент, а наблюдение. Виж тук. — Даде ми знак да се приближа и посочи картата на масата. Знаех, че воларианските картографи се славят с акуратността си, но картата, която видях, беше смайваща — подробен план на Алтор, всяка улица на града предадена с прецизност, която би засрамила и най-усърдните членове на Императорската гилдия на картографите. Зачудих се от колко ли време воларианците подготвят тази кампания и колко ли агенти са били включени в подготовката.

— Пробойните в стената са тук и тук. — Посочи с пръст два маркера върху картата, груби драсвания с въглен върху красиво нарисуваните стени. — Ще атакувам едновременно на двете места. Кумбраелците несъмнено са ни подготвили неприятно посрещане, но ще съсредоточат усилията си изцяло върху пробойните и няма да очакват щурм от друго място. — Посочи малко кръстче, драснато върху западната стена. — Батальон куритаи ще се покатери по стената и ще се насочи към по-близката пробойна в гръб. Така ще си осигурим достъп до града. По план до мръкване Алтор ще е в наши ръце.

Записах всичко, като внимавах да не премина на алпирански. Не исках да събудя подозренията му, като пиша на родния си език.

Генералът обърна гръб на масата с картата и продължи с драматичен, почти театрален тон:

— Признавам, че тези боголюбци са сериозен противник и храбър, най-добрите стрелци, които съм срещал на бойното поле. А и онази тяхна вещица, изглежда, ги вдъхновява допълнително. Чул си за нея, без съмнение?

Новините в робските кошари бяха оскъдни, ограничаваха се до прошепнати откъслечни фрази, клюки, дочути от Свободните мечове. Състояха се най-вече от тъжни истории за поредното поражение и клане, дело на воларианските войски, които разораваха пътя си навътре в Кралството, но когато наближихме Кумбраел, историите за алторската вещица изместиха всичко останало, защото бяха единствената искрица надежда в тази обречена земя.

— Някой и друг слух, господарю. Не бих се учудил, ако е само легенда.