Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Ама че глупаци!
— Инспекторе…
— Казах ти да ме наричаш Лоренс, по дяволите!
Силвио Бенавидиш се колебае. Инспектор Серенак му изтърсва това пред Лувел и Мори, а и пред още петнадесетина зяпачи и труп, който се къпе в кръвта си. Сякаш сега бе моментът да разискват въпроса с обръщението на „ти“?!
— Ъ…ъ, добре, шефе… Струва ми се, че ще трябва да пипаме внимателно… Не беше трудно да идентифицирам жертвата. Тук всички го познават. Както изглежда, е важна клечка. Жером Морвал. Известен офталмолог, хирург. Кабинетът му в Париж е на авеню „Прудом“, в Шестнайсети район. Живее в една от най-красивите къщи в селото, на улица „Клод Моне“ номер седемдесет и едно…
— Живеел е — уточнява Серенак.
Силвио отминава забележката. Има вид на човек, комуто са съобщили, че го изпращат на руския фронт през Втората световна… Е, всъщност, изглежда като ченге на служба в Нормандия. Видът му кара Серенак да се усмихне. Би трябвало той да се сърди, а не помощникът му.
— Добра работа, Силвио. Няма смисъл да се стресираме отсега. Ще уточним подробностите от биографията му по-късно.
Серенак откача оранжевата лента.
— Лувел, всичко наред ли е с отпечатъците? Може ли вече да се приближим, без да се притесняваме?…
Лувел кимва, после се отдалечава и отнася множество гипсови калъпи, а инспектор Серенак нагазва в калта по брега на канала. С едната ръка се хваща за клонка от близкия ясен, а с другата посочва безжизненото тяло.
— Ела насам, Силвио. Погледни. Не смяташ ли, че този начин на убийство е малко странен?
Силвио се приближава. Лувел и Мори също се обръщат, сякаш са част от комисията при приемния изпит на прекия си началник.
— Момчета, вижте раната. Ей там, пробила е сакото. Очевидно Морвал е убит с хладно оръжие. Нож или нещо подобно. Право в сърцето. Суха кръв. Дори без научната полиция можем да приемем, че тя е причина за смъртта. А като разгледаме следите в калта, става ясно, че тялото е влачено в продължение на няколко метра до брега. Защо да си дават този труд? Защо ще местят труп? И после убиецът е взел камък или подобен по големина предмет и си е направил труда да смаже горната част на черепа и слепоочието. Не е ясно по каква причина…
Лувел вдига срамежливо ръка:
— Може би Морвал все още не е бил мъртъв?
— Ооо! — чува се напевният глас на Серенак. — Като гледам размера на раната в сърцето, не ми се вярва! А ако Морвал все още е бил жив, защо не са му забили отново ножа? Защо ще го местят, а и ще му разбиват черепа?
Силвио Бенавидиш не казва нито дума. Людовик Мори оглежда терена. На брега има камък колкото футболна топка, покрит с кръв. Взема всички възможни проби и се опитва да отговори на Серенак.
— Защото наблизо е имало камък. Взел е оръжието, което му е било подръка.
Очите на Серенак заблестяват.
— Тук не съм съгласен с теб, Людо. Огледайте терена и си представете сцената, момчета. А има и нещо още по-странно. Погледнете канала на двадесетина метра оттук. Какво виждате?
Инспектор Бенавидиш и другите двама полицаи оглеждат бреговете, но не разбират какво иска да им подскаже Серенак.
— Няма никакви камъни! — тържествуващо заявява Серенак. — По дължината на цялата река няма нито един. А ако огледате добре този камък, ще разберете, че и той е бил донесен дотук. По него няма засъхнала кал, а тревата отдолу е свежа… Тогава какво прави тук този камък? Убиецът е донесъл и него. Ясно е като бял ден!
Полицай Лувел се опитва да отдалечи жителите на Живерни към десния бряг пред моста, който води към селото. Но публиката като че ли не притеснява Серенак.
— Момчета — продължава инспекторът, — ако обобщим нещата дотук, се оказваме пред следните обстоятелства: Жером Морвал е прободен с нож на пътя. После убиецът го довлича до реката на шест метра разстояние. А после, бидейки перфекционист, взема от околността камък с тегло около двадесет килограма и се връща, за да смаже черепа на Морвал… И това далеч не е всичко. Вижте положението на тялото във водата: цялата глава е потопена. Естествено ли ви изглежда положението на тялото?