Мъртвите сибирски полета

Вера не отстъпи от решението си. Тя изтича до замъка и донесе картата.

— Не, Ваше Височество, това не бива да стане.

— Нима искате пак да ме ядосвате? Вие искате да отблъснете първата ми молба, която отправям към вас.

— Глупаво ще е от моя страна да меря карта, която вие държите.

— Значи вие се похвалихте само, а всъщност не можете да го направите.

Владимир почервеня.

— Аз не се хваля.

— Тогава стреляйте.

— Ще го направя, но ако картата я държи друг, а не вие.

— Тогава позволете ми аз да държа картата — каза графинята, която схвана колебанието на Владимир.

Вера нежно го гледаше и очакваше Владимир да се откаже да стреля и че ръката му ще затрепери, когато вдига пушката.

— Добре — каза Владимир, — бъдете добра, идете зад онова дърво и дръжте картата над главата си.

„Значи той ще стреля“ — помисли си графинята.

Владимир издигна пушката.

— Не ви трепна ръката — каза принцесата.

— Никак — отвърна Владимир и натисна спусъка.

Разнесе се гръм. Куршумът проби картата в ръката на графинята.

— Това е смел стрелец! — извика принцесата. — Баща ми дали е виждал такъв като вас?!

— Можете при първия случай да му съобщите това.

— Аз се надявам, че често ще се срещаме в градината.

— Вашата заповед е за мене свята — каза Владимир. — Съжалявам, че съм претрупан с работа.

— Тогава ще помоля баща си да ви освобождава, когато аз поискам това. А сега, господин Рошински, довиждане.

Принцесата му подаде ръката си, която той страстно целуна.

Смути се от това и й поиска извинение.

— Вие не направихте лошо, но все пак не бива да се забравяте дотам, т.е. да не целувате ръката на всяка жена.

Тя още веднъж го погледна топло и гальовно и избяга към градината заедно с компаньонката си.

Владимир продължително гледа подире им. Той притискаше сърцето си, което силно туптеше.

„Спри, сърце мое, това е глупост. Да се влюбя в дъщерята на великия княз и внучката на императора! Възможно ли е?“