Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Стой, кажи си името, защото в противен случай ще повикам полицията.
— Няма вече полиция, глупако, тя е унищожена от нихилистите. Докато бях аз на власт, бях по-силен от господата на зелените маси. Но щом настояваш за името ми, аз ще ти го кажа. Аз съм Иван Кардов, бивш директор на полицията в Петербург. Сбогом сега, Владимире, и не забравяй предсказанието.
Докато Владимир се опомни, Кардов изчезна.
Владимир избърза и си отиде в стаята. Той се заричаше много пъти да не отива в утрешния ден на предсказаното място, обаче щом наближи 2 часът, облече се и отиде във Французкия квартал. Любопитството надделя.
Като се разхождаше край брега на Нева, той се бе замислил, шумът на един екипаж го стресна.
На разстояние от няколко крачки конете се подплашиха и почнаха да бягат настрана. Кочияшът изпусна юздите, скочи от седалището и остави всичко на случая.
В екипажа имаше един господин и една дама.
Владимир не чака дълго, той се спусна и улови с едната ръка юздите на десния кон, а с другата ноздрите му. Конят се изправи и почна да пръхти, но Владимир го укроти.
После той се приближи до седящите в купето и като застана по военному, запита дали имат нужда от него.
Господинът в купето не чу думите, защото се трудеше да успокои уплашената дама.
— Не се страхувай, мила Хела! Опасност няма вече. Този храбър офицер ни спаси.
— Къде сте, Константине? — пошепна тя.
— На добро място сме, обаче близо до пропастта.
После Константин подаде ръката си на младия офицер и му изказа своята благодарност.
— Не благодарете, понеже аз изпълних само своя дълг. При това нося императорската униформа, както и вие.
— Значи вие не знаете кого спасихте? — попита човекът в купето, като се усмихна.
— Аз видях само, че животът ви бе в опасност.
— Толкова повече заслужавате похвала. За да знаете кого сте спасили, аз ще ви кажа, че съм великият княз Константин, а това е моята жена — великата княгиня Хела.
Владимир се отдръпна зачуден.
— Извинете ме, Ваше Височество, че не ви отдадох нужната чест. Ваше Царско Височество, аз не желая никакво възнаграждение, нито похвали, достатъчно ми е, че ми се удаде случай да спася живота ви.
— Не, млади човече, вие не ще се отървете така лесно. Къде служите?
— В гвардейския полк на Негово царско величество.
— Как се казвате?
— Владимир Рошински.
— Рошински? Не си спомням да съм чувал такова име — каза великият княз, като се мъчеше да събере мислите си. — Да не би ти да си чула, Хела, такова име? За Бога, какво ти стана?
Великата княгиня го загледа втренчено.
— Нищо ми няма… Чудна прилика…
— Да не би да си виждала някога този офицер?
— Досега никога, обаче отсега ще го виждаме.
— Господин Рошински, явете се довечера при мене в моя дворец. Ще заповядам да ви пуснат. Засега моите големи благодарности, господин Рошински, и довиждане.
Великият княз се сбогува с Владимир, същото направи и Хела.
— Аз ви благодаря — каза тя, — както и дъщеря ми у дома.
Владимир отдаде нужната чест по военному.
Екипажът потегли, като остави Владимир, потънал в мисли.
„Навярно великият княз ще ме възнагради с пари“ — си помисли Владимир, като се разтревожи, понеже трябваше да откаже.
— Не стана ли така, както ти казах? — зачу се един хрипкав глас.
Владимир трепна и като се обърна, видя оня тайнствен човек, който го гледаше весело.
— Вие сте тука?
— Както виждате. Знаете ли, че аз предизвиках всичко?
— Как? Ако това е вярно, вие смеете да признаете, че подплашихте конете?
— Освен нас двамата, още едно лице само знае това, но той ще мълчи.
— Защо сторихте това? — попита Владимир.
— Защо ли? — Човекът с патериците се изправи. — Защото ти трябва да станеш големец.
— И всичко това сторихте заради мене? Ако разчитате на моята признателност, вие се лъжете в сметките си — отвърна Владимир. — Аз съм беден и не мога да ви възнаградя.
— Няма нужда от възнаграждение. Този, с когото съм в съюз, ще се разплати.
— Този ще е тогава баща ми, защото само той може да се интересува за мене.
— Нямам честта да познавам баща ви — каза Кардов, като сви рамене. — Кажете ми какво ви каза великият княз?
— Да отида довечера у дома му.
— Знам защо ви е повикал. Той ще ви възнагради. Зная и с какво.
— Това не можете да знаете.
— Той ще иска да му станете адютант.
— Адютант ли? Откъде знаете това?
— Чух с ушите си, когато каза на жена си.
Преди да продума Владимир, човекът с патериците изчезна.
Владимир се върна вкъщи, за да се приготви за аудиенцията при великия княз.
XCVIII. ПРИНЦЕСА ВЕРА