Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Познай кой съм?
Владимир искаше да се освободи от тези ръце, но те по-силно го стиснаха.
— Кажете първо кой съм?
И понеже и сега Владимир не отговори, чу се весел смях. Белите ръце се отпуснаха и той видя пред себе си принцеса Вера.
— Това сте вие, принцеса Вера! — извика Владимир, като стана.
— Надявам се, че не ще ме оставите сама. Аз ви търсих дълго, докато ви намеря. Какво ви е накарало да се оттеглите от веселието, господин Владимир? Защо сте замислен? Да не ви е някой огорчил? Не сторихте добре, като не ме поканихте поне веднъж да танцуваме.
— Как бих дръзнал да сторя това, Ваше Височество?
— С по-голямо право, отколкото всеки друг — отвърна Вера, като отпусна рамене. — Ах, тези принцове и графове, които не знаят друго, освен да ме ласкаят за красотата ми — аз ги ненавиждам. Благодаря на Бога, че поне с един умен човек мога да говоря. — Тя седна на пейката, като покани Владимир да направи същото. Той я послуша.
— Принцесо, за Бога, какво правите? Ако ни видят двамата тука, ще кажат, че това не е според нравилата на дворцовата етикеция. Пък и могат да ме накажат строго.
— Нима си толкова страхлив, рицарю мой? — попита Вера.
— Аз не съм страхлив, принцесо! — каза Владимир и очите му светнаха необикновено. — Ако ми заповядате да се изправя пред 10 пушки, уверявам ви, че и окото ми няма да мигне. Аз съм на ваше разположение.
— Щом е така, аз ще ви изпитам. Ще ви помоля да направите една услуга.
— Добре — отговори Владимир.
— Каня ви да спечелите моето сърце, за което е необходимо да имате кураж.
— Да спечеля сърцето ви? Как да тълкувам думите ви, принцесо?
— Добре, аз ще ви помогна. Само в няколко минути ще се случи нещо необикновено.
Принцеса Вера се хвърли в прегръдките на младия човек, прегърна го и го обсипа с горещи целувки.
— Това е моето обяснение, Владимире! Аз те обичам, мили мой, и искам да бъда твоя.
Владимир не отблъскваше целувките на принцесата. Той беше много щастлив, такова щастие не бе и сънувал.
— Сън ли е това или действителност? — питаше Владимир. — Наистина ли ме обичаш, Вера?
— Обичам те. И ти ме питаш още, Владимире? С голямо нетърпение очаквам минутата, когато ще бъда твоя…
— Моя? Това е истина значи? Повтори го още веднъж, Вера, кажи ми го, моля ти се. Искам още веднъж да го чуя от сладките ти уста.
— Твоя съм, Владимире, само твоя. Аз мразя богатството и живота без тебе, големия блясък и титлите не ми създават никакво щастие. Аз желая да съм твоя, макар да живея в лишения и беднотия.
— Вера — каза след кратък размисъл Владимир. — Знаеш ли, че между мене и тебе има голяма пропаст. Няма никакъв мост, за да се премине. Ние и двамата ще паднем в нея, и двамата ще умрем.
— Да умра? Това ще бъде много приятно — да умра с тебе. Но аз мисля, че ще можем и да живеем. Кажи ми, мили мой, какво трябва да направя, за да бъда твоя? Ако баща ми и чичо ми научат за нашата любов, непременно ще те преместят, за да ни разделят.
— Освен това императорът ще ме изпрати в Сибир, защото съм дръзнал да си помисля за любов с една принцеса.
— Не ми говори за това, Владимире — каза Вера с молебен тон, като го привлече към себе си на пейката. — Като си помисля за това, цяла потрепервам. Не ми говори за това, Владимире! Ти трябва да ме откраднеш и да избягаме в Америка. Аз имам достатъчно пари, за да живеем там. Казах ти да ми направиш тази рицарска услуга. Нали ще избягаме? Но защо си толкова умислен? — запита го Вера, като го видя печален. — Да не мислиш, че не ще изпълня плана си?
— Не, в това не се съмнявам. Аз ти обещавам, че с мотика в ръка ще изкарвам прехраната, за да можем да преживяваме и да се радваме на взаимната ни любов, но…
— Но? — питаше нетърпеливо Вера.
— Ти може да се разкаеш за постъпката си, може сърцето ти да те влече към великолепните веселия в Петербург. И ако ние се венчаем, тогава само смъртта ще може да ни раздели.
— Да, само смъртта ще може да ни раздели — отвърна Вера, като го прегърна.
Те сляха устните си в дълга целувка, която замайваше и двамата.
Чуваха се отдалеч веселите звуци на музиката, която като че настройваше наивната любов на тези две млади същества. Те не мислеха за нито друго.
В тази минута те си казаха най-сладките и най-приятни думи. Принцеса Вера изговаряше същите думи, които казваше и най-бедната девойка в прегръдките на обичния си. Тук всички създания са равни. Когато човек люби, короната пада от главата. В такива минути сърцето на принцесата, както и на всяко момиче, копнее и се топи в обятията на любимия човек.