Гай-джин

Войникът се подчини. Уличните лампи по стъргалото премигваха. Всички изчакваха напрегнато. Напереният японски офицер приближаваше невъзмутимо.

— Жестоко копеле, а, сержанте? — прошепна един от часовите, а ръцете му погладиха пушката.

— Те до един са жестоки копелета. Кротко сега!

Самураят се изравни с Британската легация и изрева някаква команда. Хората му спряха и се строиха с лице към портата, а той пристъпи тежко и гърлено заговори сержанта на японски. Настъпи тревожна тишина. Последваха нови, нетърпеливи, надменни думи, очевидно заповеди.

— Какво искаш, човече? — запита сержантът с изтънял глас, стърчейки половин метър над японеца.

Последваха още по-страховити и ядосани фрази.

— Някой знае ли какво казва? — провикна се сержантът.

Никой не се обади. После преводачът Йохан предпазливо се отдели от тълпата, поклони се на офицера, който му отвърна нехайно, и му заговори на холандски. Японецът му отвърна, несигурно подбирайки холандските думи.

— Носи съобщение, писмо за Сър Уилям, трябва да му го връчи лично — преведе Йохан.

— Не зная какво да правя, господине, като ги гледам с тия проклети мечове на хълбоците.

Японецът се насочи към портата на Легацията и предпазителите изщракаха. Той спря. Отправи гневна тирада към сержанта и часовите. Самураите изтеглиха една четвърт от мечовете си от ножниците и заеха отбранителна стойка. Изотдолу матроският караул се придвижи безразборно. Всички изчакваха кой ще направи първата грешка.

В същия момент откъм Руската легация забързаха Палидар и още двама драгунски офицери във вечерни парадни униформи и с парадните си саби на кръста.

— Аз поемам командването, сержант — каза Палидар. — Какво става?

Йохан му обясни. Палидар вече бе наясно с японските обичаи, ето защо приближи към офицера, поклони се и изчака, докато му отвърнат със също толкова вежлив поклон.

— Кажи му, че аз ще приема писмото. Аз съм адютантът на Сър Уилям — подчерта той.

— Той се извинява, но има заповед да го връчи лично.

— Кажи му, че съм упълномощен…

Прекъсна го гласът на Сър Уилям:

— Капитан Палидар, един момент! Йохан, от кого е писмото?

Посланикът стоеше на прага на едноетажната Руска легация, а Сергеев и останалите се тълпяха на входа около него.

Офицерът посочи знамето и грубо и отсечено отговори, а Йохан се провикна:

— Разправя, че било от тайро, но ми се струва, че има предвид роджу, старейшините. Наредено му било да го връчи незабавно и лично на вас.

— Така да е, ще го приема. Кажи му да приближи.

Йохан преведе. Офицерът надменно махна на Сър Уилям той да дойде, ала посланикът извика още по-рязко и съвсем нелюбезно: