Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гай-джин - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гай-джин

Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:

Това не е исторически роман, а художествена измислица. Много от събитията се споменават от историците и в самите исторически трудове, но невинаги са свързани с истински случки. Това не е роман за някоя реална личност, която е живяла или се предполага, че е живяла, нито за някоя съществувала компания. Запазил съм истинските имена на кралете, кралиците и императорите, както и на няколко генерали и други видни личности. Освен това съм разигравал историята — мястото, начина, хората, причините, времето на събитието, — така че да подхожда на моята реалност и може би по този начин да разкажа истинската история на това, което е било и е отминало.
1 ... 655 656 657 658 659 660 661 662 663 664
Перейти на страницу:

Кетърър обяви станалото за победа, тъй като градът бил опожарен, Санджиро наказан и което било най-важното, флотът останал невредим — лошото време го било принудило да вземе такова неизбежно решение — бе заявил адмиралът.

В Киото Огама от Чошу, щом чу, че Кагошима е разрушена, а Санджиро уж убит, предприе изненадващо нощно нападение под кодовото название „Пурпурно небе“, за да си осигури пълен контрол над Портите, и по този начин бе подмамен в новия капан, заложен му от Йоши. Незабавно Йодо от Тоса и всички даймио, заели изчаквателни позиции, обединиха силите си с шогуната срещу Огама — по-добре един слаб шогунат да владее Портите, отколкото един всесилен Огама. Така че ударът бе отблъснат, а Огама — изтласкан от Киото в Шимоносеки и своите Проливи да ближе раните си и да се кълне, че ще си отмъсти на всички и най-вече на някогашния си съюзник Йоши, и да се готви за война.

Нищо в Нипон не се промени. Санджиро не бе загинал — това бяха само лъжливи сведени и разпространявани от съгледвачите на Йоши. Но всъщност нямаше значение — Йоши съзнаваше, че е направил великанска крачка в бъдещето: сега вече той притежаваше изключителното, макар и донякъде уязвимо право да владее Портите, Огама бе пропъден, Кагошима срината до основи, шогунът Нобусада се бе завърнал в Йедо без своята принцеса, убеден, че Киото е несигурно място за неговата персона; шиши бяха почти изтребени, Анджо береше душа… и макар и временно, гай-джин бяха усмирени.

Но след около месец-два при Сър Уилям в Йокохама пристигна пратеник на Санджиро от Сацума, за да проси мир. Санджиро призна неправотата си, изплати обезщетенията, назова поименно убийците, закле се в дружба на гай-джин, хвърли вината за всичко върху западащия шогунат и покани гай-джин във възстановената Кагошима да търгуват, да обсъдят обновяването във всичките му аспекти и наред с останалите въпроси: „Господарят Санджиро би искал да знаете, че Сацума е отколешна морска сила и има нужда от военноморски флот като вашия. Той е богат и ще плати необходимото злато, сребро или въглища, за да получи английски кораби и английски наставници…“

За негово огорчение Йоши научи за предложението почти веднага от своя съгледвач Инеджин и остана крайно недоволен. Това не съвпадаше с кроежите му, въобще не се предвиждаше и напълно промени разположението на силите.

„Няма значение — мрачно си помисли той по залез-слънце на същия ден. Намираше се в своето орлово гнездо в централната кула на замъка в Йедо. Оттам оглеждаше целия град. Небето бе нашарено от кървавочервени ивици, тук-там светлинки озаряваха настъпващата нощ. — Няма значение, боговете понякога си устройват шеги с нас, ако наистина има богове. Независимо дали те съществуват или не, неочакваните промени правят живота такъв, какъвто е. Може да спечеля, а може да загубя. Карма. Няма да забравям завещанието. И ще бъда търпелив. Това стига.

Не, никога не стига!“

Йоши съзнателно отвори потайното кътче в душата си и извика оттам Койко в целия й блясък и прекрасните дни, които бяха преживели заедно — с цялото им веселие и смях. Това го разтуши, успокои го, а мисълта за нея го върна към Мейкин и към предсмъртното й желание: „Баня и чисти дрехи.“ Усмихна се от щастие, че го е удовлетворил, и то само заради добрите й обноски.

„В този живот — засмя се Йоши, погален от вечерния ветрец, — в този Свят на сълзите, човек има нужда от чувство за хумор, нали?“

1 ... 655 656 657 658 659 660 661 662 663 664
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)