Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
„Радвам се, моя млада и доста умела измамнице — помисли си Лео, отвратен от коварството на човешкия род. — Нечестиво е да танцуваш цяла нощ, да се веселиш и да показваш разголените си крака.“
— Както и да е, ще те изповядам сега.
Анжелик без малко да се прозине — толкова беше предсказуем отецът. Тя хрисимо го последва в изповедалнята, коленичи машинално, доволна, че помежду им има преграда. Повтаряше молитвата си като папагал, успокоена от договора, който бе сключила с Дева Мария. Пламенно както винаги прошепна паролата им: „… освен това, отче, забравих да поискам прошка в молитвите си от Пресветата майка“.
Бързо получи опрощение на греховете си, няколко пъти сдържано повтори „Аве Мария“ и се почувства по-добре. Понечи да се изправи…
— А сега един личен въпрос, чадо мое. Преди два дни господин Струан ме повика скришом при себе си и ме помоли да ви венчая.
Тя ахна и се усмихна възхитено.
— Ах, отче, колко хубаво!
— Да, чадо мое, така е. „Моля ви да ни венчаете колкото се може по-бързо“, каза младият господин Струан, но това наистина ще е доста трудно. — Денонощно се бе борил с проблема. Още същия ден изпрати настойчиво писмо до епископа на Макао, духовен водач на католиците в Азия, като също толкова настойчиво го молеше за съвет. — Много ще ни е трудно.
— Защо, отче?
— Защото той не е католик и…
— Но той се съгласи децата ни да се възпитават в Правата църква, обеща ми.
— Да, да, чадо мое, така е, така е, и на мен ми каза същото, но още е непълнолетен, трябва му разрешение, както и на теб. Ала исках да ти съобщя на четири очи, че независимо от това помолих Негово високопреосвещенство да проведе церемонията во славата Божия въпреки всичко — със или без съгласието на… баща ти. Чувам, че той бил избягал някъде във Френски Индокитай или в Сиам, а може и да е другаде. — Подробности за мошеничествата и бягството на баща и бързо обиколиха Колонията, но от уважение към нея и към Струан всички си мълчаха. — Ако Негово превъзходителство се съгласи сигурен съм, че господин Сьоратар in loco parentis64 също ще приеме, независимо от всичко.
Нещо сякаш я душеше.
— Кога да очакваме отговора, съгласието на Негово преосвещенство?
— Някъде около Коледа, преди Коледа, ако той е в Макао и не е на път да посети правоверните в Китай и ако такава е волята Божия. — Както обикновено отец Лео седеше в профил към преградата с ухо, опряно, до нея, за да чува прошепнатите тайни, но сега хвърли поглед през мрежата и видя смътните й очертания. — Ще ми се насаме да обсъдим въпроса за приемането на сеньора в лоното на католицизма.
Тя отново ахна.
— Той ли каза, че ще приеме католицизма?
— Не, не, той все още не е получил просветление, тъкмо затова искам да си поговорим.
Отец Лео се сведе по-близо до преградата, вкусвайки с наслада близостта й, задавен от въжделение, за което знаеше, че е нечестиво и изпратено от Сатаната, с което денем и нощем се бе борил на колене — същото, срещу което се бореше мъчително още откак бе станал Божи служител.
„Господи, дай ми сили, прости ми. Боже — мислеше той, едва сдържайки сълзите си, изгарящ от желание да се пресегне и да погали гърдите й и цялото й тяло, защитено от преградата, от шала, от дрехите й и от гнева Господен.“
— Ти трябва да му помогнеш… да му помогнеш да прегърне Правата вяра.
Анжелик се бе отдръпнала колкото се може по-далеч от преградата. Тя усърдно отмести завесите, за да намали клаустрофобията, която тясното като кутийка помещение предизвикваше у нея. „Никога не съм се чувствала така в изповедалня — помисли си разтреперана. — Едва откакто… откак се случи онова, което уж не се е случило.“
— Ще му помогна, отче, правя каквото мога. — Ставаше все по-нервна и отново понечи да тръгне.
— Чакай!
Гласът му прозвуча неистово и я слиса.
— Отче?
— Моля… почакай, почакай, чадо мое — този път го каза любезно, но любезността му бе насилена и това я изплаши. Вече не говореше свещеник, свят човек в свято място, а някакъв непознат. — Трябва да поговорим за вашия брак, за него, чадо мое. Нека се предпазваме от греховни влияния, да, длъжни сме; приемането на католицизма е крайно наложително, задължително — като подготовка за… за Вечността.
64
Вместо родителите ти (лат.). — Б.пр.